3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1243
София, 29.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 548/2010 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание на основание чл. 288 ГПК.
В.С. А. от[населено място] е подала касационна жалба срещу въззивното решение на Софийския градски съд по гр. д. № 7815/2009 г., приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и съдебни решения.
Ответникът [фирма],[населено място] счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване не следва да се допуска, както и, че жалбата е неоснователна по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с въззивно решение от 14. 12. 2009 г. по гр. д. № 7815/2009 г. е потвърдил решението на Софийския районен съд от 28. 5. 2009 г. по гр. д. № 2539/2009 г. в обжалваната част, с която е отхвърлен искът на А. за заплащане на неизплатено от ответника трудово възнаграждение за месеците август, септември и октомври 2008 г., уговорено по т. 4.2 от трудовия договор, ведно с конкретно посочени суми, представляващи мораторна лихва за определен период от време. С въззивното решение е потвърдено и определението от 3. 6. 2009 г. на Софийския районен съд за допълване на решението, с което определение е осъдена В.А. да заплати на [фирма] сумата 150 лв. разноски по делото. Въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния съд за неоснователност на претенцията на ищцата за неизплатено възнаграждение по т. 4.2 от трудовия договор, сключен между нея и ответника, тъй-като тя не е доказала работодателят да й дължи такова плащане. Взето е предвид, че съгласно трудовия договор, основното /месечно/ трудово възнаграждение се формира от две величини – по т. 4.1 е определен постоянен размер от 380 лв., а от 1. 10 2008 г. – 480 лв.; по т. 4. 2 – променлив размер до 1153 лв., респ. 1253 лв. от 1. 10. 2008 г.. Съобразено е също, че съгласно договора на страните, работодателят определя променливия размер на възнаграждението по т. 4.2 до трето число на следващия месец и по делото са представени от страна на ответното дружество три броя заповеди, с които на ищцата и други работници и служители на дружеството е определен нулев размер на възнаграждението по т. 4.2 за процесните три месеца, август – октомври 2008 год.
В изложението за допускане на касация на въззивното решение, жалбоподателката се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос и произнасянето му противоречи на практика на ВКС, видно от приложени към изложението решението на състав на ВКС по гр. д. № 1149/2005 г. и решение на ОСГК по гр. д. № 29/1989 г.. Жалбоподателката е конкретизирала този въпрос, в смисъл, може ли страните по трудов договор да уговарят променлив размер на основното трудово възнаграждение, който да бъде определян в зависимост от субективната воля на работодателя. Въззивният съд е изложил мотиви, че трудовото възнаграждение може да се уговаря свободно, доколкото няма ограничения от императивни норми на закона, а така също, че е допустимо съчетаване според двете условия на чл. 247, ал. 1 КТ – според продължителност на работното време и според резултата от работата. Прието е, че гарантираният постоянен минимум от 380 и 480 лв. като трудово възнаграждение на ищцата по т. 4.1 от трудовия договор е над размера на минималната работна заплата за 2008 г. и в този смисъл не е нарушено императивното изискване на чл. 245 КТ. Така изложените съображения на въззивния съд относно формиране размера на трудовото възнаграждение на ищцата не противоречат на представените от нея две съдебни решения, тъй- като в тези решения няма произнасяне по поставения въпрос – за формирането на размера на основното трудово възнаграждение и допустимостта то да съдържа част, представляваща променлива величина, определяна едностранно от работодателя.
При това положение, касационният съд счита че няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, а. 1, т. 1 или т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решението от 14. 12. 2009 г. по гр. д. № 7815/2009 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: