6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1244
С., 29.12. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4747 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Е. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. И. от АК-С. против въззивно решение № 3214 от 12.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 4231/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-А въззивен състав, в частта му, с която като е потвърдено решение № ІІ-58-301 от 20.01.2014 г. на Софийския районен съд, 58 състав, постановено по гр.д. № 61773/2012 г., са уважени предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че наследодателката на касаторката В. С. М., б.ж. на [населено място], дължи на [фирма] [населено място] сумата от 2 511,78 лв. главница на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия, за периода м.08.2009 г. до м.04.2012 г., както и сумата от 360,96 лв. – лихва за забава върху главницата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за периода от 27.09.2009 г. до 05.09.2012 г., за топлоснабдяван имот в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2012 г. до окончателното изплащане, предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 19756/2012 г. по описа на СРС, 88 с-в, като е отхвърлен искът за главницата за разликата до пълния предявен размер от 5 128,83 лв. и за периода от м.01.2008 г. до м.07.2009 г. и искът за мораторна лихва да разликата до пълния предявен размер от 992,97 лв. и за периода 02.03.2008 г. до 27.09.2009 г. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от материално естество от значение за изхода на делото, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са – когато по отношение на един топлоснабден имот е учредено и вещно право на ползване, но топлофикационното дружество е открило партида само по отношение на собственика, издавало е и е връчило съобщения за фактурираните суми единствено и само на собственика, изготвило е и е връчило индивидуални сметки за разпределение единствено и само на собственика, в този случая може ли да се счита, че е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия по см. на чл. 150 ЗЕ между топлофикационното дружество и титуляра на вещното право на ползване и налице ли е основание при изложените по-горе обстоятелства, топлофикационното дружество да претендира от титуляра на вещното право на ползване заплащането на цената на доставено количество топлинна енергия, след като единствено собственикът е уведомен по реда на Общи условия за продажба на топлинна енергия за доставено количество топлинна енергия и начислена цена по партидата, като в обобщение въпросът е кой дължи – собственика или ползвателя на имота дължимата сума за използвана, но незаплатена топлинна енергия.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Третото лице помагач [фирма] [населено място] не изразява становище по касационната жалба в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с цена на иска за главницата над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че от фактическа страна по делото е установено, че стойността на отчетената като потребена и неплатена топлинна енергия от ответницата В. М., починала в хода на процеса и на нейно място конституирана дъщеря й – касаторката Е. М., която се явява и собственик на процесния имот, изчислена съобразно нормативните актове, регламентиращи продажбата на топлинна енергия от ответника по жалбата и разпределението й, възлиза след изготвяне на изравнителните сметки на сумата по главницата в размер на 2 511,78 лв. за ? идеални части от процесния имот и за процесния период, а лихвата за забава на плащането на главницата е в размер на сумата от 360,96 лв. Съдът е приел, че искът за главницата е доказан по основание и размер от ищеца, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, регламентирано в чл. 154, ал. 1 ГПК като се е позовал на заключението на изслушаната СТЕ, съгласно което третото лице е извършвало отчети на топлинната енергия в абонатната станция, както и разпределение според техните показания, като прогнозните сметки, респ. изравнителни такива не се определят произволно, а на базата на измервателни уреди – топломери, водомери и средства за индивидуално отчитане. Приел е, че договорното правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г., и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на ищцовото дружество като сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди, както и че пред процесния период – м.08.2009 г. до м.04.2012 г. е действала разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, според която, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди “ е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота. В случая за процесния период ответницата В. М., в качеството си на притежател на вещното право на ползване на ? ид. ч. от имота, е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм., в сила за процесния период/ и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия като без значение за крайния извод е фактът на чие име са издавани фактурите, тъй като този факт не определя качеството потребител на топлинна енергия. За процесния период, починалата в хода на процеса ответница В. М. е била пасивно материалноправно легитимирана по исковете, в качеството й на носител на вещното право на ползване за ? ид. ч. от процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от който зависи изхода на спора, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателката само е посочила това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. В конкретния случай по поставените от касаторката правни въпроси е налице задължителна съдебна практика, изразена в решение № 507 от 22.01.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1557/2011 г., ІV г.о., решение № 35 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които е прието, че съобразно разпоредбата на § 1, т. 42/отм./ от ДР на Закона за енергетиката „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. В § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите е дадено легално определение на общото понятие „потребител“. За нуждите на специалните закони съществуват други определения. Такова е и това по § 1, т. 42/отм./ от ДР на Закона за енергетиката като потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона. След като е взето решение от общото събрание на етажните собственици, т. е. от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки етажен собственик е потребител на постъпилата в сградата топлинната енергия. Освен заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения им имот, потребителите са длъжни да заплатят и тази за отопление на общите части на сградата. Съобразно това въведено законово правило собственикът или титулярът на вещното право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика, с която е дадено тълкуване на действащата норма на § 1, т. 42/отм./ от ДР на Закона за енергетиката към процесния период и на чл. 150 ЗЕ, е дал своето разрешение и въззивният съд в обжалваното решение като е приел, че ответницата като носител на вещното право на ползване на ? ид. част от процесния имот се смята потребител на топлинна енергия като в случая е без значение обстоятелството на чие име е открита партидата, на кого са фактурирани сумите и пр., а в конкретния случай това лице се явява касаторката Е. М. като собственица на ? идеални части от процесния имот. Следователно, заявеното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените правни въпроси от материално естество не е налице, тъй като по тях съдебната практика е уеднаквена и приетото от въззивния съд е в съответствие с нея. В тази връзка изложените твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3214 от 12.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 4231/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-А въззивен състав, в обжалваната му част, по касационна жалба вх. № 91075 от 15.07.2015 г. на Е. Е. М. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: