О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1244
София, 08.11.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 806/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответник Прокуратура на Република България чрез прокурор Бранислав Славов-прокурор от Апелативна прокуратура-София против въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7-ми състав от 20.12.2011 г., постановено по гр. д. № 3158/2011 г. в частта, с която е отменено решение № 4309/12.07.2011 г. по гр. д. № 1254/2009 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-7 състав в частта, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 5000 лв. до 10000 лв. и вместо това Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на З. Л. М. от София чрез адвокат Д. П. още 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК и за престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 НК, за което същият е бил оправдан с присъда № 16/14.03.2007 г. по НОХД № 3320/2005 г. на Софийски градски съд, 17Аq l, влязла в законна сила на 7.04.2008 г., със законна лихва върху сумата, считано от 7.04.2008 г. до окончателното изплащане. Обжалвано е решението и в частта, с която е потвърдено решение № 4309/12.07.2011 г. на СГС, ГО, І-7 с-в по гр. д. № 1254/2009 г. в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на З. Л. М. сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК и по чл. 313, ал. 1, пр. 1 НК, за което същият е бил оправдан с посочената по-горе присъда.
Касаторът поддържа, че решението в посочените му части е неправилно, поради силно и необосновано завишен размер на определеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди и не съответства като еквивалент на действително претърпените от него вреди, с което е нарушен материалния закон – чл. 52 ЗЗД.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с формулиран правен въпрос за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика-т. 11 ППлВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК и т. 19 от ТР № ?.01.2001 г., ВКС, ОСГК. Позовал се е и на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, а именно: определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и как се прилага обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 от ЗОДОВ. Цитира съдебни решения, копия от които са приложени.
За ответника по касация З. Л. М. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Д. П..
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
За да определи присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 10000 лв. въззивният съд е съобразил продължителния период на наложената на ответника по касация мярка за неотклонение „задържане под стража”- 9 месеца, което се е отразило негативно върху психиката, емоционалното състояние и самочувствието му; продължителността на наказателното преследване – 6 години и 6 месеца; наложената за целия период на наказателното производство мярка „забрана за напускане пределите на страната”; личностна промяна след излизането му от затвора, макар че е установено предхождащо процесното наказателно производство психично заболяване; психическо затормозяване, тежко стресово състояние с неблагоприятно отражение върху личността; възрастта на ищеца при привличането му към наказателна отговорност и вземането на мярката за неотклонение – 20-годишен; негативно отражение за бъдещото му развитие.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Доколкото може да се приеме за изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правен въпрос съгласно разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК специалните изисквания на т. 1 и на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице.
По посочения с изложението материалноправен въпрос относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и при противоречива практика на съдилищата в страната.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, 7-ми състав № 1976/20.12.2011 г., постановено по гр. д. № 3158/2011 г. по касационна жалба на Прокуратура на Република България.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: