О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1244
гр.София, 09.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четвърти ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4738/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. Г., чрез настойника му В. А. Г., с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 90/ 08.06.2015 г. по гр.д.№ 148/ 2015 г., с което, след като е отменено решение на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 1416/ 2013 г., са отхвърлени предявените от касатора против Д. П. П. искове, квалифицирани по чл.31 ал.1 ЗЗД – за унищожаване на сделката, обективирана в нотариален акт № **, т.***, рег.№ *****, н.д.№ 407/ 2006 г. на нотариус рег.№ ***, с който Д. П. П. предоставя на Г. А. Г. паричен заем в размер 14 000 евро, като за обезпечение на кредита заемополучателят учредява договорна ипотека върху У. *-** в кв.29 по плана на [населено място], [община], поради това, че при сключване на договора Г. Г. не е могъл да разбира и ръководи действията си, евентуално по чл.29 ал.2 ЗЗД – за унищожаване на същата сделка поради сключването й при въвеждане на Г. в заблуждение от трети лица.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига процесуалноправният въпрос съставлява ли основание за спиране на гражданско съдебно производство по предявен иск за унищожаване на сделка поради измама обстоятелството, че е образувано досъдебно наказателно производство срещу лицата, които са въвели в заблуждение засегнатата страна по порочната сделка. Релевиран е и материалноправният въпрос от кой момент започва да тече срока по чл.32 ал.2 вр. чл.31 ал.1 ЗЗД за предявяване на иск за унищожаване на сделка сключена от лице със заболяване по чл.146 ал.1 от Закона за здравето, ако след сключване на сделката и до поставянето му под пълно запрещение състоянието му се е влошило. Счита, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и че по тях има противоречива практика.
Ответната страна, Д. П. П., оспорва жалбата и излага съображения, че няма основания за допускане на касационно обжалване. Според нея по въпроса за началото на течението на давностния срок по чл.32 ЗЗД има установена задължителна практика от ВКС, включително по дело със същия касатор. По процесуалноправния въпрос поддържа, че не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено (чрез излагане на собствени фактически и правни съображения), че ищецът Г. А. Г. (сега касатор) е освидетелстван от 1991 г. с диагноза „шизофренно разстройство, маниен тип” и е бил освободен от военна служба поради това си заболяване. През 2008 г. и 2009 г. е постъпвал на лечение в психиатрична клиника, а с експертно решение на ТЕЛК от 2012 г. му е призната 75 % военна инвалидност. С нотариален акт № **, т.***, рег.№ *****, н.д.№ 407/ 2006 г. Д. П. П. предоставила на Г. А. Г. паричен заем в размер 14 000 евро, като за обезпечение на кредита Г. учредил договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот – У. *-** в кв.29 по плана на [населено място], [община]. Към момента на сключване на договора той е знаел какво върши, но не е могъл да прецени последиците от поведението си поради наличен психотичен пристъп. При тези факти съдът извел от правна страна, че при сключване на договора Г. не е могъл да разбира и ръководи действията си и поради това сделката подлежи на унищожаване. Унищожението обаче е поискано след срока по чл.32 ал.2 ЗЗД, който тече от датата на сделката (29.11.2006 г.), а исковата молба е подадена на 04.12.2012 г. Тъй като ответницата е направила възражение за изтекла давност, то е основателно и искът не може да бъде уважен. По евентуално предявения иск за унищожаване на договора поради измама съдът посочил, че според твърденията на ищеца, за сключването на сделката той е бил въведен в заблуждение от трети лица, а не от ответницата П., и не са изложени твърдения нито, че тя е знаела за измамата, нито че не е могла да не знае за нея. Поради това съдът посочил, че искът е неоснователен само въз основа на ищцовите твърдения, като не е основание за спиране на производството по него обстоятелството, че срещу третите лица е образувано наказателно производство за измама.
При така изложените от въззивния съд мотиви, поставените от касатора правни въпроси обуславят обжалваното решение, но не се решават противоречиво от съдилищата, нито имат претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, противоречиво разрешавани са тези правни въпроси, на които е даден противоположен отговор в два различни влезли в сила съдебни акта. Установяването на наличието на такива актове е в тежест на касатора. В случая се твърди, но не се доказва поставените въпроси да са разрешени по противоположен начин във влезли в сила съдебни решения, поради което не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Не са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Според цитираното Тълкувателно решение, значение за точното прилагане на закона и развитието на правото имат въпроси, по които практиката не е установена или се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. По формулираните от касатора въпроси обаче законът е ясен и пълен, а практиката по прилагането му – установена. С решение № 157 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 252/ 2015 г., IІI г.о., по което страна е бил и касаторът в настоящето производство, по реда на чл.290 ГПК изрично е отговорено на материалноправния въпрос по приложението на чл.32 ал.2 ЗЗД. Съдът е приел, че и когато невъзможността на лицето да разбира и да ръководи действията си не е временна, а се дължи на заболяване, попадащо сред изброените в чл.146 ал.1 от Закона за здравето и от това заболяване лицето е страдало преди и след сключване на сделката, но по надлежния ред не е било поставено под запрещение, давностният срок за предявяване на иск за унищожаване тече от сключване на сделката. Наличието на установена практика по въпроса изключва възможността той да бъде преценен като релевантен по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Това важи и за процесуалноправния въпрос, защото с решение № 116/ 15.05.2013 г. по гр.д.№ 745/ 2012 г., ІV г.о., ВКС е прието, че производството по гражданско дело не се спира при наличие на данни за висящо досъдебно производство, тъй като констатациите на прокурора относно съставомерността на деянието и виновността на дееца не обвързват гражданския съд. На още по-голямо основание това тълкуване важи за случаите, в които досъдебното производство се води срещу лица, които не са страни по гражданското дело и за чиито действия не се твърди да е знаела или да е трябвало да знае страната, на която измамата се противопоставя.
Поради това Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 90/ 08.06.2015 г. по гр.д.№ 148/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: