ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1244
София, 15.10. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 922/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Ш. против въззивното решение на К. окръжен съд от 09.03.2009 год. по гр. д. № 83/2009 год., с което съдът изменил решение № 605 от 11.12.2008 год. по гр. д. № 467/2007 год. на К. районен съд в частта, с която В. Д. Ш. е осъден да заплати на Б. К. К. сумата 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат от причинено на 01.08.2005 год. ПТП, като намалил размера от 3000 лв. на 2000 лв., а разноските от 210, 75 лв. на 95 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът не е обсъдил постигнатата между страните извънсъдебна спогодба, относно гражданскоправните последици от престъпни действия, което се отразило на изводите му относно основателността на предявения иск и неговия размер. Представя съдебно решение по н. д. № 240/1960 год. на ВС с твърдение, че обжалваното решение е постановено в противоречие със съдебната практика, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Б. К. К. не е представил писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което частично е уважен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С оглед данните по делото, касационната жалба и изложението за допускане на касационно обжалване, следва да се изведе, като релевантен за спора въпроса – при наличие на сключен договор за спогодба по чл. 365, ал. 1 ЗЗД, с който страните са уредили взаимоотношения относно обезщетение за вреди от извършено престъпление, длъжен ли и съдът при разглеждане на спор с предмет гражданскоправните последици от извършеното престъпление по чл. 45 ЗЗД да се съобрази с този договор. Изведеният въпрос по своята материалноправна същност е значим, но неотносим към настоящия спор, тъй като по делото не е установен сключен между страните договор за спогодба по чл. 365, ал. 1 ЗЗД, с предмет дължимо от ответника обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от причиненото му на 01.08.2005 год. непозволено увреждане при ПТП, предизвикано от ответника. В този смисъл съдът не е имал задължение да се съобрази с материалноправните последици на спогодбата по чл. 365, ал. 1 ЗЗД. Правилно е виждането на съда, че изявлението на пострадалия от престъплението (ищец в настоящето производство) дадено пред орган на досъдебното производство, че срещу определени суми и хранителни продукти е съгласен да се прекрати наказателното производство против ответника по дело, няма характер на извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, с предмета на настоящия спор по иска с правна квалификация чл. 45 ЗЗД. Няма и направен отказ от ищеца да търси защита с иск по чл. 45 ЗЗД, доколкото това не е направено по реда на чл. 119, ал. 2 ГПК (отм.). Направеното изявление от ищеца няма характер и на материалноправен отказ от спорното право по смисъла на чл. 108 ЗЗД във вр. с чл. 8, ал. 1 ЗЗД, установяващ опрощаването като договор, с който се погасява съществуващ дълг. Представеното съдебно решение по н. д № 240/1960 год. на ВС разглежда спогодба по чл. 365 ЗЗД, с която е поето задължение на трето лице, т. е. сключено при условията на чл. 22 ЗЗД, отнасяща се до гражданскоправните последици на престъпно деяние. С това решение наказателният съд е върнал делото с указание да се съобразят материалноправните последици на спогодбата по чл. 365, ал. 1 ЗЗД и представените в тази връзка писмени доказателства при разглеждане гражданската претенция на потърпевшия от престъпното деяние. Това решение би било относима съдебна практика, само ако между страните по настоящият спор имаше доказана спогодба по спорното материално право, предмет на настоящия иск. След като това не е установено, обжалваното решение не е постановено в противоречие с трайната съдебната практика за зачитане материалноправните последици на договора за спогодба по чл. 365, ал. 1 ГПК в исковото производство, като основание за допускане на касационно обжалвано по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.03.2009 год. по гр. д. № 83/2009 год. на К. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ