5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1245
С., 29.12. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4783 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. М. М. от АК-Л., против въззивно решение № 3215 от 12.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2504/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Е състав, в частта му, с която е потвърдено решение № 67-ІІ-251 от 02.12.2014 г., постановено по гр.д. № 38795/2014 г. на Софийски районен съд, 67 с-в, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ от Е. Г. Й. от [населено място] срещу [фирма] [населено място], както и е уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 5 032 лв. – обезщетение за принудителна безработица за периода от 13.05.2014 г. до 01.10.2014 г. и по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 342,90 лв. – възнаграждение за положен труд за периода от 01.05.2014 до 12.05.2014 г., ведно със законните последици – лихви и разноски.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение от касационната инстанция, с което се отхвърлят предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, като неоснователни.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че материалноправните въпроси от значение за изхода на делото, са: изисква ли се и трябва ли да се обсъжда формата на вината за реализиране отговорността на работника по чл. 187, т. 9 и т. 10 КТ; нанасянето на щети на работодателя в особено големи размери, дори и при липса на предходни нарушения на трудовата дисциплина, предпоставка ли е за налагането от работодателя на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение; длъжен ли е съдът да съобрази при преценката си тежестта на извършеното от работника нарушение, за които твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и представя съдебна практика: решение № 3 от 12.03.2012 г. по гр.д. № 1325/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 542 от 07.02.2012 г. по гр.д. № 1083/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 58 от 13.03.2012 г. по гр.д. № 304/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 177 от 17.03.2010 г. по гр.д. № 3469/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 62 от 18.02.2011 г. по гр.д. № 955/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 8 от 01.04.2011 г. по гр.д. № 1035/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Ответницата по касационната жалба Е. Г. Й. от [населено място], чрез пълномощниците си адв. И. Й. от АК-П., адв. Т. Ч. от АК-П. и адв. Р. Ч. от АК-П. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна, но не изразява становище по основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с поставените правни въпроси.
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че с уволнителна заповед № 72 от 13.05.2014 г. ищцата Е. Й., която е работила като еколог в ответното дружество, е била дисциплинарно уволнена на основание чл. 187, т. 9 и т. 10, вр. с чл. 186, чл. 188, т. 3, чл. 189 и чл. 192 КТ, затова, че на 14.04.2014 г. по нейно предложение работодателят-търговско дружество е сключил договор за предаване на скрап от отпадъчен меден проводник с [фирма], като от страна на служителя не са предприети минимално изискуемите действия при избора на купувач за предварително проучване на неговата надеждност, вкл. финансова стабилност, респ. на 17.04.2014 г. служителят е участвал в предаването на скрапа от меден проводник на [фирма] на стойност от 91759,37 лв., като след натоварването на скрапа на тежкотоварния автомобил е разрешено да напусне територията на ответното търговско дружество само с представяне на платежно нареждане и вносна бележка без печат на банката, без служителят да се е уверил, че сумата е постъпила по банковата сметка на дружеството-продавач /на 22.04.2014 г. при проверка на банковата наличност е установено, че реално заплатената сума по процесния договор за търговска продажба възлиза на 59,37 лв., макар и платежните документи да удостоверяват заплащане на 91759,37 лв., в резултат на което [фирма] е претърпяло загуба в размер на 91700 лв./. От данните по делото съдът е приел, че ищцата не е извършила визираните в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения, тъй като по първото нарушение изборът на купувач е бил осъществен от изпълнителния директор на ответното дружество, а във връзка с второто нарушение е приел, че ищцата стриктно е изпълнявала своите трудови задължения, съобразно утвърдената от работодателя процедура по натоварване и извозване на продадения скрап. Приел е, че в случая прекият й началник е наредил камионът да напусне територията на предприятието чрез издаване на износна бележка, като единствено е следвало да се удостовери от главния счетоводител, че е заплатена уговорената продажна цена. След като били получени платежните документи, уволнената служителка своевременно ги е представила на ръководителя на счетоводно-финансовата служба при ответника – главния счетоводител, който, след като се е уверил, че те надлежно удостоверяват извършеното плащане на уговорената цена, е уверил ищцата, че купувачът е изпълнил точно своето договорно задължение за заплащане на продажната цена, поради което ищцата с издадената от прекия й ръководител износна бележка е разпоредила натоварения със скрап камион да напусне територията на предприятието. Вън от това е приел, че изводът на първоинстанционния съд за несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание (съобразно уредните в чл. 189, ал. 1 КТ нормативни критерии) трябва да бъде споделен, тъй като на служителите (прекия ръководител на ищцата и главния счетоводител на дружеството), които са допринесли в най-голяма степен за настъпване на противоправния резултат – причиняване на имуществени загуби в големи размери – 91700 лв., са наложени по-леки дисциплинарни наказания, а на ищцата – най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение, което обаче не опровергава правният му извод, че в случая ищцата не е извършила визираните в уволнителната заповед две дисциплинарни нарушения, поради което въззивният съд е приел уволнението за незаконно и е уважил предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за защита срещу незаконно уволнение.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставените от жалбоподателя правни въпроси от материално естество не са обусловили изхода на делото по предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Така въпросите свързани с формата на вината, размера на щетата и с приложението на чл. 189, ал. 1 КТ предвид основния извод на въззивния съд, че с оглед на представените по делото доказателства, ищцата не е извършила визираните в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения, поради което наложеното й дисциплинарно уволнение е незаконосъобразно, не се явяват обуславящи за изхода на делото. Те биха били от значение, ако съдът бе приел, че ищцата е извършила дисциплинарните нарушения, но наложеното й наказание се явява несъразмерно тежко по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, отчитайки както формата на вината, така и размера на щетата за работодателя, какъвто извод в случая не е направен от въззивната инстанция, поради което и приетото от нея не е в противоречие с представената задължителна съдебна практика. В случая, изложените от касатора твърдения касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон и представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
На ответницата по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като такива не се претендират.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3215 от 12.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2504/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Е състав, по касационна жалба вх. № 82766 от 25.06.2015 г. на [фирма] [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :