3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1245
С., 03.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 538 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 170 от 06.12.2010 година по гр.д. № 239/2010 година на Пернишки окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 200 КТ, предявен от Б. Н. Б. от [населено място] против [фирма], [населено място] за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева и 267,54 лева имуществени вреди, претърпени от трудова злополука, настъпила на 20.01.2009 г. За разликата до предявения му размер от 50000 лева за неимуществени вреди и имуществени вреди в размер на 12000 лева, съставляващи пропуснати ползи от командировъчни средства и 286 лева разходи за лекарства, искът е отхвърлен като неоснователен. В решението е прието за установено, че в изпълнение на задължения по трудов договор, при управление на тежкотоварен автомобил в Република Х., на 20.01.2009 г. ищецът Б. Б. е претърпял пътнотранспортно произшествие, причинило му редица сериозни травми – фрактури на ребра в лява гръдна половина; счупване на бедрена кост и рани на подбедрицата. Травмите са причинили силни болки, изпадане в травматичен шок, поставяне на гипсова имобилизация и рехабилитации за продължителен период от време. Прието е, че причина за настъпване на произшествието е проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата му като водач на превозното средство, поради което е признато 60 % съпричиняване на вредоносния резултат. Обезщетението за неимуществени вреди, дължими от работодателя на основание чл. 200 КТ е определено след преценка на характера, тежестта на уврежданията и претърпените от пострадалия болки и страдания в размер на 20000 лева, от които при условията на чл. 201, ал. 2 КТ са присъдени 8000 лева. Присъдени са и имуществени вреди съобразно доказателствата за разходвани от пострадалия работник средства за медикаментозно лечение.
Касационна жалба против решението на Пернишки окръжен съд в частта му, с която претенцията по чл. 200 КТ за неимуществени вреди е уважена до размер на 8000 лева е постъпила от [фирма], [населено място]. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че касационното обжалване на въззивното решение е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като обезщетението е присъдено при доказано противоправно поведение на работника, изразяващо се в груба небрежност при изпълнение на задълженията му. В частта му, с която претенциите за имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени до предявения им размер, решението е обжалвано от Б. Н. Б. от [населено място]. Изложени са оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебният акт, както и за постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Пернишки окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е длъжен да изложи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, които са посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда във въззивното решение, който въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. И. от касатора въпрос следва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009г. ОСГТК ВКС.
В изложенията по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационните жалби, подадени от Б. Н. Б. и от [фирма], [населено място] не е изведен правен въпрос, от значение за изхода на делото. Единственото въведено твърдение, че обезщетението е присъдено при доказана груба небрежност на работника, съдържащо се в жалбата, подадена от [фирма], [населено място] не съставлява правен въпрос. Основания за допускане на касационно обжалване не могат да бъдат изведени и от обстоятелствената част на изложението към жалбата, подадена от Б. Н. Б., съдържащо оплаквания срещу въззивното решение, без конкретен въпрос и без да се сочи кой от възприетите изводи на въззивния съд е в противоречие с практика на Върховния касационен съд, налице ли е противоречива практика на съдилищата и по кой въпрос или разрешен ли е правен въпрос от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 170 от 06.12.2010 година по гр.д. № 239/2010 година на Пернишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: