О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1245
София, 08.11.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 798/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат И. В. против въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 119/3.04.2012 г., постановено по гр. д. № 49/2012 г., с което е отменено решение № 822/24.11.2011 г., постановено по гр. д. № 3231/2011 г. на Пернишки районен съд, с което е отхвърлен иска за сумата 11 000 лв. /разлика между 14 500 лв. и 3 500 лв./, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца В. С. неимуществени вреди, в резултат от настъпилата на 30.05.2008 г. трудова злополука и ответникът е осъден да му заплати и сумата от 11 000 лв., както 466 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с формулирани следните материалноправни въпроси: 1. Грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ се отчита, когато работникът е съзнавал, че извършвайки определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасен труд могат да настъпят вредоносни последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати; 2. При определяне размера на обезщетението, когато злополуката попада в обхвата на чл. 200 КТ, следва ли да се вземе предвид само изясненото с ППлВС № 4/68 г., според което /по виждането на въззивния съд/ следва да се отчете преди всичко вида на увреждането; 3. Следва ли да се присъждат разноски на страна по делото, направени за адвокатско възнаграждение без в договора за правна помощ да е отбелязана уговорена и платена сума. Посочени са съдебни решения в подкрепа на разбирането, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, копия от които са приложени.
За ответника по касация В. С. С. не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Не е налице правен въпрос по т. 1 от изложението, касаещо отказът на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, а дефиниция на понятието „груба небрежност” по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ.
Изложението по т. 1 е обосновано с разбирането, че въззивният съд не е съобразил практиката в посоченото Р. № 2253/1.12.1995 г. по гр. д. № 2799/1994 г., ВС, ІV г. о., като не е разгледал предшестващото поведение на пострадалия /сглобяване на скелето, неговото преместване в разрез с инструктажа, липсата на контролна проверка за стабилността му преди започване на работа и евентуалното му потягане/, обосноваващо наличие на касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК-нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила.
Изложението по т. 2 също не съдържа правен въпрос, а оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон – по спазването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, изразяващо се в несъобразяване с съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот.
Фактически неверно е твърдението, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил преди всичко вида на увреждането. Вярно е точно обратното. Съдът е преценил обстоятелствата на конкретния случай от значение за определянето на справедлив размер на обезщетението.
Въпросът по т. 3 не е коректно зададен. Адвокат М. Х. е осъществявала процесуалното представителство на ищеца по делото при условията на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишки окръжен съд № 119/3.04.2012 г., постановено по гр. д. № 49/2012 г. по касационна жалба от [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: