ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1245
гр. София, 06.11. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1044 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. В. Н., М. С. В. и С. С. Х. срещу решение от 04.03.2009 г. по гр. д. № 1904/06 г. на Софийски градски съд. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответниците по касация Н. Т. Т. и К. Т. Т. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 27.12.2005 г. по гр. д. № 5208/04 г. на Софийски районен съд. Постановил е ново решение, с което е признал за установено по отношение на Д. Н. , М. В. и С. Х. , че Н. Т. и К. Т. са собственици на 909 кв. м. представляващи част от парцел **** от кв. 17 по плана на с. Б., целия с площ 1 453 кв. м. Въззивният съд е приел, че няма сила на пресъдено нещо по отношение на гр. д. № 7961/97 г., тъй като няма данни решението да е влязло в сила, а и делата имат различен предмет. С предходното решение било отречено правото на собственост на ответниците, а предмет на иска по настоящото дело е правото на собственост на ищците върху същия имот.становено било от фактическа страна, че наследодателя на ищците Н получил по наследство имот с площ 2 435 кв. м. за който били отредени два парцела – ХV-2 с площ 1080 кв. м. и ХІV-2 с площ 1449 кв. м. Наследодателят на ответниците С бил собственик на парцел **** с площ 544 кв. м. Ненко Т. предоставил части от парцелите за ползуване от С. В. С регулационния план през 1991 г. границата между имотите била изместена, като парцелите на ищците получили обозначение ХІV-72 с площ 1046 кв. м. и ХV-72 с площ 464 кв. м. Парцелът на ответниците бил заснет като нов ХVІІІ-71 с площ 1 453 кв. м. Частта отнета от парцелите на ищеца не била придадена към парцела на ответниците, нямало и данни да е заплатена. Представеният договор от 20.06.1961 г. за продажба на 925 кв. м. съдът изключил от доказателствата по делото, тъй като не е представен оригинално заверен препис, а само копие от регистър на актовете, от който е видно че е регистриран. Той освен това няма прехвърлително действие, тъй като е само с нот. заверка на подписите. Съдът обсъдил твърденията на ответниците че частите са придобити по давност, но приел че имотът не е могъл да бъде придобит по давност с начало на владението от 1961 г. В периода 1949 – 1973 г. когато е действувал ЗПИНМ /отм./ и от 1973 до 2001 г. когато действувал чл. 59 ЗТСУ /отм./, имало забрана за придобиване по давност на реални или идеални части от парцели с размери по-малки от предвидените по действуващите разпоредби и преди съответните дялове да бъдат обособени по законния ред в самостоятелни парцели. Не била налице и хипотезата на чл. 181 ал. 1 ЗТСУ, тъй като частите не можели да се обособят в самостоятелен парцел.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае изключването на писмено доказателство по делото тогава, когато оригиналът не е предоставен и не е било открито производство по оспорване на документ. Материалноправен въпрос според касатора е възможността за придобиване на реална част от парцел ****о давност. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика.
Обобщено, в решения № 110 от 02.08.2004 г., № 1* от 20.08.1960 г. по гр. д. № 4263/60 г. на ВС II ГО по гр. д. № 40/98 г. на ОС Б. , № 37 от 08.01.1964 г. по гр. д. № 2424/63 г. на ВС II ГО, № 177 от 1997 г. на ВКС 5 чл. с-в и № 407 от 09.10.1989 г. по гр. д. № 397/89 г. на ВС І ГО се разглежда хипотезата за оспорване истинността на представен от страната документ по реда на чл. 154 ГПК /отм./. В случая не се касае за оспорване на документ по смисъла на чл. 154 ГПК /отм./, а за изключване на писмено доказателство от доказателствения материал по делото тогава, когато при поискване преписът не се представя в оригинал, съгласно разпоредбата на чл. 101 ГПК /отм./, затова цитираната съдебна практика е неотносима към повдигнатия спор.
Няма основание за допустимост на касационното обжалване и по отношение на формулирания съществен материалноправен въпрос за придобиване на части от парцели по давност. Въззивното решение не противоречи на приетото в тълкувателно решение № 76 от 01.06.1967 г. по гр. д. № 42/67 г., ОСГК ВС, на решения № 274 от 22.04.2003 г. по гр. д. № 185/2002 г. на ВКС IV ГО, № 186 от 19.02.1987 г. по гр. д. № 154/86 г. на ОСГК ВС и с останалата многобройна съдебна практика приложена към изложението, а напротив, съдът е съобразил същата. Без значение за спора е дали владението е въз основа на нищожен или валиден договор тогава, когато реалните части не могат да се обособят в самостоятелни парцели, не са отчуждени и придадени към парцела на касаторите, а и тяхното владение за какъвто и да е срок не води до придобиването на собствеността по давност. Няма противоречие и с приетото в решение № 2* от 07.07.1983 г. по гр. д. № 1543/83 г. на ВС I ГО, че правилото на чл. 181 ал. 3 ЗТСУ /отм./, че когато се владее реална част от парцел, необособим в самостоятелни парцел ****е приема че е придобита идеална част съответствуваща на реално определената част от парцела, но само в случай че придобивната давност върху реалната част от парцела е изтекла до влизането на закона в сила. Както е приел и въззивният съд, предвид забраната за придобиване по давност записана в чл. 40 ЗПИНМ /отм./, няма основание за прилагане нормата на чл. 181 ал. 3 ЗТСУ /отм./.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.03.2009 г. по гр. д. № 1904/06 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: