О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1245
София 08.09. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 854 по описа за 2009г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от О. В. , представлявана от кмета Р. А. В. чрез юрисконсулт М. П. против решение № 46/09.03.2009 г. по гр.д. № 35/2009 г. на Видинския окръжен съд.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът касация И. Д. В. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е отговорила, че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на разноски и представя доказателства за платен адвокатски хонорар от 80 лв.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба, съдът е уважил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Приел е, че заповедта за уволнение поради съкращаване на щата е незаконна, защото извършеният от работодателя подбор не е съобразен с критериите по чл. 329 КТ. Оценките, дадени от назначената от работодателя комисия по показателите, имащи отношение към образование, професионален опит, квалификация, други професионални знания, умения и допълнителни квалификации на В. са еднакви или по-ниски в сравнение с оценки на други служители, които имат по-ниско образование и професионална квалификация, по-малък стаж в предприятието. Веселинова, освен това, притежава компютърни умения и квалификации по английски език, изискуеми за заеманата от нея длъжност, докато от останалите на работа 11 служители само един има свидетелство за чуждо-езикова специализация и един за компютърна грамотност. Относно показателите, имащи отношение въпроса кой работи по-добре измежду оценяваните служители, не е ясно как комисията е формирала оценките.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
От изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, което съставлява повторение на касационната жалба, може да се извлече като основен материално-правен въпрос, зададен по три различни начина, този: подлежи ли на контрол фактическата преценка на работодателя за нивото на изпълнение на трудовите задължения от работниците и служителите.
Той е от значение за изхода по материално-правния спор, но не са налице условията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на които се позовава касатора.
Нормата на чл. 329 КТ е ясна, не създава затруднения в тълкуването и прилагането, като е налице и многобройна практика на ВС и ВКС, че по-голямата подходящност на едни служители пред други е въпрос от изключителната компетентност на работодателя. Въззивният съд не е решил нещо различно, а е стигнал до заключението, че няма доказателства решението за уволнение на ищцата да е продиктувано именно от оценката за по-високо ниво на изпълнение на възложената работа в полза на служителите, които остават на работа. Съпоставката между тях по критерия квалификация и дадените им оценки не съответстват на обективните данни, което я прави незаконосъобразна. Тогава и крайното заключение на работодателя от подбора е взето в нарушение на критериите по чл. 329 КТ.
В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска.
Ответникът по касация е направил искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, като е представил доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 80 лв. Молбата е основателна и трябва да се уважи, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 46/09.03.2009 г. по гр.д. № 35/2009 г. на Видинския окръжен съд по касационна жалба, подадена от О. В. , представлявана от кмета Р. А. В.
ОСЪЖДА О. В. , представлявана от кмета Р. А. В. да заплати на И. Д. В. сумата от 80 лв. – съдебноделоводни разноски за производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: