4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1246
гр. София 22.12.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 23 септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 936 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата С. А. И., чрез адв. С. И. срещу решение № 64/08.04.2010 г. по в.гр.дело № 21/2010 г. на Г. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 444/26.10.2009 г. по гр.дело № 1867/04 г. на Г. районен съд. С последното е отхвърлена претенцията на жалбоподателката за възлагане на неподеляемо жилище на осн. чл. 288, ал. 2 ГПК/отм./ като неоснователна, изнесен е на публична продан на осн. чл. 288, ал. 1 ГПК/отм./ апартамент № 42, находящ се в[населено място], бул. ”Т. м.” № 23, етаж 7 със застроена площ от 59.16 кв.м. ведно със избено помещение № 42 със застроена площ от 4.08 кв.м.на стойност 49 520 лв., като получената от продажбата сума се разпредели ? за Е. И. П. и 1/2 за С. А. И., осъдена е жалбоподателката да заплати на ответника по жалбата сумата 3 908.34 лв. за периода от 13.12.2008 г. до 08.09.2009 г. на осн.чл.286 ГПК/отм./, вр.чл.31,ал.2 ЗС и е отхвърлена претенцията на жалбоподателката по чл.286 ГПК/отм./ за присъждане на сумата 3516 лв., представляваща нейна лична вноска, вложена при закупуване на делбения имот като неоснователна.
Като основание за допустимост на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос по приложението на чл. 288,ал.5 ГПК/отм./, за необоснованост на оценката на вещото лице по назначената оценителна експертиза, че е изготвена без да е извършен оглед на имота и определената средна пазарна цена на имота от 850 лв. за[населено място] е нереална и несъобразена с икономическите условия към момента на изготвяне на заключението, че решението на въззивния съд в частта му по оценката на делбения имот е постановено в противоречие с практиката на ВКС – решение № 100/97 г. на ВКС I г.о., решение № 511/02.06.93 г. по гр.дело № 83/93 г. на ВС I г.о.- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, относно претенцията на ищеца по чл.286 от ГПК/отм./, вр.чл.31,ал.2 ЗС за наличие на съществено противоречие между мотивите в обстоятелствената част на решението и диспозитива, за постановяване на решението при нарушение на чл.188,ал.2 ГПК/отм./ за несъответствието между обстоятелствената част на решението и диспозитива относно размера на присъденото обезщетение и периода за който е уважена претенцията, въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Производството по делото е делбено във фазата по извършване на делбата.
С въззивното решение съдът е приел, че страните по делото-жалбоподателката С. А. И. и ответникът по жалбата Е. И. П. са бивши съпрузи. Предмет на делбената претенция е жилищен имот придобит в режим на съпружеска имуществена общност – апартамент № 42, ет.7 от жилищен блок на бул. ”Т. м.” № 23 в[населено място] със застроена площ от 59.16 кв.м. и избено помещение от 4.08 кв.м. и идеални части от сградата и от правото на строеж. С влязло в сила решение № 69/16.02.2009 г. по гр.д.№ 1867/04 г. на ГРС е допуснато да се извърши съдебна делба върху процесния апартамент между страните по делото при делбени квоти по ? за жалбоподателката и ответника по жалбата. В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата жалбоподателката е направила искане за поставяне в дял на процесния имот на осн.чл.288,ал.2 ГПК/отм./.
Прието е, че претенцията на жалбоподателката по чл. 288, ал. 2 ГПК/отм./ е неоснователна. За да направи извода съдът е приел, че разпоредбите на чл.288,ал.2 ГПК/отм./ са неприложими, тъй като не е налице една от предпоставките, предвидена в текста – на жалбоподателката, като бивша съпруга не е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А. П., и че към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция няма непълнолетни деца. С оглед на това съдът е направил извода, че способа за възлагане по чл.288,ал.2 ГПК/отм./ е неприложим и претенцията на ищцата за възлагане на делбения имот е отхвърлена като неоснователна.
Относно претенцията на жалбоподателката по чл.286 ГПК/отм./ за сумата 3516 лв., вложена при закупуване на процесния имот, представляваща собствени средства, набрани от лична застраховка и други лични средства съдът е приел същата за неоснователна. Прието е за недоказано твърдението, че сумата има извънсемеен произход, а именно сума от лична застраховка или други средства с такъв произход. Според въззивния съд изплащането на процесния имот с лични средства е основание за частична трансформация по чл.21 СК/отм./, което следва да се извърши във фазата по допускане на делбата, но не и в производството по извършването й. С оглед на тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на претенцията по чл.286 ГПК/отм./ за сумата 3516 лв.
По претенцията на ответника по жалбата-ищец Е. П. по чл.286 ГПК/отм./ вр.чл.31,ал.2 ЗС съдът е приел, че жалбоподателката дължи обезщетение за ползване на имота за времето от 13.12.2004 г. до 08.09.2009 г., тъй като за същото време лично е ползвала целия процесен апартамент и дължи обезщетение на ищеца-съсобственик от деня на писмената покана – от 13.12.2004 г. Прието е, че претенцията е основателна за сумата 3908.34 лв. Въззивният съд е констатирал несъответствие между мотивите на решението на първоинстанционния съд и диспозитива относно размера на присъденото обезщетение и периода от време – в мотивите е приета за основателна претенция в пълен размер от 3908.34 лв. за период от време от 13.12.2004 г. до 08.09.2009 г., а в диспизитива е посочен период от 13.12.2008 г. до 08.09.2009 г. Съдът е посочил, че това несъответствие е отстранимо по реда на чл. 192,ал.2 ГПК/отм./ поправка на очевидна фактическа грешка.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката С. И. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос по приложението на чл.288,ал.5 ГПК/отм./. Съобразно даденото тълкуване в ТР № 1/09 г. по т.дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС – т. 2, за да е налице основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване следва правният въпрос от значение за изхода на делото да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, а това е противоречие с тълкувателни решения на общото събрание на граждански и търговска колегии или на всяка от посочените колегии поотделно, тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. В случая жалбоподателката не се е позовала в изложението на задължителна практика на ВКС, в противоречие с която да е разрешен правният въпрос. Цитирани са решения на състави на ВС и ВКС. Поради това не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване.
С решение № 511/02.06.93 г. по г.дело № 83/93 г. на ВС I г.о. е изразено становище, че действителната стойност на делбения имот по смисъла на чл. 288, ал. 5 ГПК/отм./ е средната пазарна цена според търсенето и предлагането на имота без спекулативен елемент. Поддържано е в решението, че за да определят обективно и правилно такава цена техническите познания на вещите лица следва да се съчетаят с познания от наблюдение на пазарната конюнктура или от справки от посредническите бюра и фирми с предмет на дейност покупко-продажба на недвижими имоти. Липсата на пазарна ориентация у вещите лица дори и да са безспорно добри специалисти в техническата област и да имат продължителен опит за оценка на имотите по престаналите да действат тарифи и специални наредби прави заключението им недостатъчно компетентно. Изразено е и становище, че в тези случаи е уместно да се съставят комбинирани експертизи, включващи наред с вещи лица архитекти и строителни инженери и вещи лица по обща експертиза с опит в областта на пазарните цени на недвижимите имоти. В случая въззивният съд е назначил съдебнотехническа експертиза, като вещото лице е дало заключение за стойността на делбения имот, като е съобразило същата и с пазарната конюнктура в съответния район, където се намира имота. С оглед на това съдът намира, че правният въпрос въззивният съд е решил в съответствие с посоченото решение на ВС.
С решение № 100/97 г. на ВКС I г.о. е прието, че действителната пазарна цена на делбения имот по смисъла на чл.285,ал.2 ГПК/отм./ е пазарната цена, която се определя от икономическите фактори на търсенето и предлагането на недвижимите имоти за даденото населено място към датата на ликвидиране на собствеността, а това е датата на влизане на решението в сила. Поставеният правен въпрос въззивният съд не е решил в отклонение с посоченото становище на състав на ВКС в цитираното решение.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения правен въпрос.
Неоснователни са доводите на касаторката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по формулирания правен въпрос. За да е от значение за точното прилагане на закона, съгласно т.4-та от ТР № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото следва разглеждането му да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос ще е от значение за развитие на правото, когато правната норма е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Нормата на чл. 285,ал.5 ГПК/отм./ е достатъчно ясна, пълна и не се нуждае от тълкуване. По приложното й поле е установена трайна и непротиворечива съдебна практика.
Останалите въпроси в изложението, касаещи претенцията на ищеца по чл.286 ГПК/отм./ вр. чл. 31, ал. 2 ЗС представляват доводи относими към правилността на обжалваното решение и са основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите подлежат на преценка само ако е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, но не и в настоящото производство, в което се извършва преценка само за наличие на основание за допускане на касационно обжалаване при наличие на предпоставките визирани в чл.280,ал.1,т.1-3 ГПК.
Като взема предвид посочените доводи съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос от жалбоподателката С. И..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 64 от 08.04.2010 г. по в. гр. дело № 21/2010 г. на Г. окръжен съд по касационна жалба вх. № 1539/11.05.2010 г., подадена от ответницата С. А. И., чрез адв. С. И. със съдебен адрес[населено място], [улица] А, адв.С. И..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: