О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1246
София, 08.11.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №569 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. А. С. от [населено място], общ.Б., срещу решение от 16.02.2012г., постановено по в.гр.д. №544/2011г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 10.11.2011г. по гр.д.№285/2011г. на Девински районен съд за отхвърляне на предявените от Е. А. С. срещу Държавно горско стопанство – [населено място] искове с правно основание чл.200 КТ.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Държавно горско стопанство – [населено място] оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Е. А. С. срещу Държавно горско стопанство – [населено място] искове с правно основание чл.200 КТ за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от професионална болест.
На поставените в изложението за допускане на касационно обжалване правни въпроси: „Допустимо ли е при иск по чл.200, ал.1 КТ по съдебен ред да се установява наличие на причинна връзка между заболяването на ищеца и условията на труд в ответното дружество, при липса на кат на специализиран орган; Допустима ли е претенция по чл.200, ал.1 КТ, основана само на епикриза от специализирано болнично заведение и заключение на вещо лице по СМЕ, без да се изследва въпросът за наличието или липсата на ЕР на ТЕЛК или НЕЛК, установяващо професионалния характер на заболяването; Може ли при иск по чл.200, ал.1 КТ ищецът успешно да претедира по съдебен ред обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на професионални заболявания, ако не е представил по делото ЕР на ТЕЛК или НЕЛК, с което е установен професионалния характер на заболяванията” въпроси е даден отговор в постановени по реда на чл.290 ГПК решения, включително цитираното във въззивното решение – решение №185 от 27.05.2010 г. по гр. д. № 5264/2008 г. на ВКС, ІІІг.о. Прието е, че за да бъде признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред. Този ред е регламентиран в чл. 61-63 КСО, Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и Наредбата за експертиза на работоспособността от 2001 г. /отм./, както и в действащите Наредба за медицинската експертиза на трудоспособността от 2005 г. и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести от 2008 г. Признаването на професионалния характер на заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 от Кодекса е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Съгласно чл. 3, 10 и 13 от посочената наредба, признаването на професионалната болест, към което се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, както и причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на правото. При липсата на такова решение твърдението на ищеца за наличие на професионално заболяване или влошаване на здравето във връзка с професионално заболяване е недоказано, което обуславя отхвърляне на иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. В същия смисъл решение №319 от 22.06.2010г. по гр.д.№204/2009г. на ВКС, ІІІг.о., решение №273 от 19.05.2011г. по гр.д.№652/2010г. на ВКС, ІVг.о., постановени в производство по чл.290 ГПК. Въззивното решение е постановено в съответствие с посочената задължителна съдебна практика. Предвид наличието на задължителна практика на Върховния касационен съд, не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16.02.2012г., постановено по в.гр.д. №544/2011г. на Смолянски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: