1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1246
София, 09 ноември 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3750/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Ж., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. М., срещу въззивно решение от 05.11.2014 г. по гр. дело № 10270/2013 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 10.05.2013 г. по гр.дело №13683/2012 г. на Софийския районен съд и е признато за установено по отношение на касатора, че дължи на [фирма] 6 136.35 лв. – стойност на изразходвана топлинна енергия и сумата 1 166 лв. – мораторна лихва. Въззивният съд е приел, че съгласно §1, чл.42 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Това следва от приетите по делото като доказателство – протокол от 08.12.2002г. и от 17.09.2001г. на ОС от ОС на етажните собственици на адреса на процесното жилище, списъка на живущите на същия адрес, в който е включен и ответникът по иска и договор №1921/10.11.2001г. между [фирма] и „А. д.и. в с.”. Лице, което употребява топлинна енергия за посочените нужди е потребител на същата и дължи заплащането на отдадената топлинна енергия за имота, а след въвеждане на дялово разпределение, потребителят дължи заплащане и съобразно отчетените показатели за ползвана топлинна енергия, отчетените показания по общия водомер за сградна инсталация и имот, и такса мощност, които суми следва да бъдат съобразени със сумите по изравнителни сметки, издадени от топлинния счетоводител. Според приетите по делото експертизи стойността на потребената от ответника по иска топлинна енергия през процесния период е формирана на база на реално доставеното и получено от потребителя количество и качество на топлинна енергия и по показателите и компонентите съобразно действащите нормативни актове, което изключва неравнопоставеност между ищеца и ответника като правни субекти от гражданския стокооборот, отношенията между които почиват изцяло на принципите на гражданското договорно право.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, включително и относно това дали потребителят на топлинна енергия е собственик на процесния имот, както и дали е нарушена забраната по чл.266, ал.1 ГПК за представяне на нови доказателства, ако въззивният съд е допуснал такива, но не е обосновал решението си въз основа на тях. Според касатора въззивният съд се е произнесъл и по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: по приложението на §1, т.42/отм./ ДР на ЗЕ и връзката му с чл.153, ал.1 ЗЕ относно установяването на качеството потребител на топлинна енергия; какво е точното съдържание на изискването „присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение” в чл.153, ал.1 ЗЕ и необходимо ли това да е обективирано в договор за присъединяване; как следва да бъде прилаган чл.139б ЗЕ относно извършване услугата дялово разпределение; допустим ли е иск по реда на чл.422 ГПК когато ищецът не е представил доказателства, че сградата – етажна собственост е присъединена към топлопреносната мрежа; допустимо ли е правото на собственост на потребителите на топлинна енергия да се установява с частни документи и може ли вещото лице да изготви заключението си въз основа на предоставените му материали, които не са представени по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение от 05.11.2014 г. по гр. дело № 10270/2013 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение, но са решени в съответствие със задължителната съдебна практика, включително и тази, която е представена с касационната жалба. Според нея изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон – чл. 236, ал. 2 ГПК, аналогичен на чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.), и неговото спазване е съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС – с приетите при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. С т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е изяснено, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. Тези задължителни указания и разяснения не са изгубили значението си и след влизане в сила на ГПК от 2007 г. Ако въззивният съд в нарушение на процесуалния закон е допуснал събиране на нови доказателства, но въззивното решение не е обосновано въз основа на тях, то извършеното нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено. Съобразно разпоредбата на §1, т.42/отм./ от ДР на Закона за енергетиката „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. В § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите е дадено легално определение на общото понятие „потребител”. За нуждите на специалните закони съществуват други определения. Такова е и това по §1, т.42/отм./ от ДР на Закона за енергетиката. След като е взето решение от общото събрание на етажните собственици, т.е. от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа, то всеки етажен собственик е потребител на постъпилата в сградата топлинната енергия и това обстоятелство, а не правото на собственост върху конкретен имот, подлежи на доказване с всички доказателствени средства. Освен заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения им имот, потребителите са длъжни да заплатят и тази за отопление на общите части на сградата. В отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата – етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна енергия във всички случаи има право да получи стойността на отчетената от общия топломер топлинна енергия в сградата. В случаите, при които при изготвянето на експертиза вещото лице проверява вместо съда веществени доказателства, то за тях вещото лице дава показания като свидетел, доколкото ги възпроизвежда пред съда.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.11.2014 г. по гр. дело № 10270/2013 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.