3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1246
София,17.12.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети декември двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1402/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. И. Р. ЕГН [ЕГН] от[населено място] чрез процесуален представител адвокат К. Д. против въззивно решение на К. окръжен съд от 27.05.2010 г., постановено по гр. д. № 789/2009 г.
С обжалваното решение е обезсилено решение на К. районен съд от 24.08.2007 г., постановено по гр. д. № 796/2006 г., с което е отхвърлен предявения от С. И. Р. чрез пълномощника си Д. Г. Р., против С. Б. Р. /Б./ и К. Д. П. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 22, ал. 3 СК за обявяване относителна недействителност спрямо Р. на договор от 8.12.2003 г. за покупко-продажба на недвижим имот /дворно място от 600 кв. м. с двуетажна масивна жилищна сграда и гараж в [населено място], [община]/, сключен между С. Б. Р. лично за себе си и като пълномощник на С. И. Р., като продавачи от една страна и К. Д. П., от друга страна като купувач, обективиран с нот. акт № 125, том ІV, дело № 725/2003 г., и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят С. И. Р. моли да се отмени въззивното решение и да се постанови друго решение, с което искът с правно основание чл. 22, ал. 3 СК /отм./ да се уважи.
Относно допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като счита, че е налице противоречие между постановените по делото решения от К. и от К..
С изложението не е посочен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсва аргументация на посочените основания за допустимост. Жалбата съдържа общи оплаквания за неправилност на въззивното решение по съществото на спора-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С определение от 18.06.2010 г. въззивният съд е оставил без движение касационната жалба с указания жалбата да приведе в съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 4 ГПК, като се представи изложение за основания за допускане на касационно обжалване и се внесе държавна такса.
В отговор на дадените указания от процесуалния представител на ищеца е подадена писмена молба, с която относно допустимостта на касационното обжалване е препратено към изложеното с касационната жалба. Внесена е дължимата държавна такса за произнасяне по допускане на касационното обжалване.
Ответниците по касация С. Б. Р. и К. Д. П. не са изразили становище по повод жалбата.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивна инстанция в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, в настоящия състав констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК/отм./ въззивният съд е посочил, че разпореждането от единия от двамата съпрузи с недвижим имот, придобит от тях в режим на СИО е валидна сделка и поражда действие, ако в 6-месечен срок от узнаването другият съпруг не оспори сключената сделка по исков ред. Или извършената сделка на разпореждане е недействителна за съпруга, който не е участвал в нея до изтичане на този срок. Неоспорването на сделката в срока има действие на мълчаливо потвърждаване от страна на неучаствалия при извършването й съпруг и с изтичането на 6-месечния срок от узнаването сделката се санира с обратно действие, а именно: от момента на сключването й.
В конкретния случай имотът, предмет на прехвърлителната сделка между ответниците е недвижим имот в режим на СИО. По време на брака на съпрузите съпругата е прехвърлила имота на втората ответника, като при изповядането на сделката съпругата е действала от свое име и като пълномощник на своя съпруг. По въпроса кога ищецът е узнал за сключената сделка съдът е приел за установено, че искът е предявен много след изтичането на 6-месечния срок по чл. 22, ал. 3 СК/отм./ и доколкото сделката не е била оспорена в предвидения в закона срок тя е обвързала не само страните, но и неучастващия съпруг. Доколкото искът е предявен след изтичане на преклузивния срок от 6 месеца от узнаването по чл. 22, ал. 3 СК/отм./ искът е приет за недопустим, първоинстанционното решение е обезсилено и въззивното производство е прекратено.
Основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение не са налице.
От страна на касатора не е изпълнено изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК или въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Непосочването на правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСТГК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на К. окръжен съд от 27.05.2010 г. по гр. д. № 789/2009 г. по касационна жалба от С. И. Р. ЕГН [ЕГН] от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: