О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1246
София, 21.11.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 975/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ц. Й. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] чрез процесуален представител адвокат К. С. против въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 68/14.03.2011 г., постановено по гр. д. № 94/2011 г., с което е потвърдено решение на Районен съд-Велико Търново № 1044/24.11.2010 г., постановено по гр. д. № 3640/2009 г., с което са отхвърлени предявените от Ц. Й. С. против [фирма], [населено място], Териториално поделение-Велико Т. обективно съединени искове за сумата 6360 лв. обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/, поради отказ на ответника в качеството на неин бивш работодател да издаде поискан от нея документ-УП-2, който да съдържа сведение за полученото от нея трудово възнаграждение за периода 1.01.1986 г.-31.12.1988 г. и за сумата 60000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от преживяна от нея обида и унижение от несправедливото незачитане на съвестно положен от нея труд като пряка и непосредствена последица от неиздаването на искания документ.
С изложение на основания за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следните въпроси: позоваването на въззивния съд на мотиви на първоинстанционния съд при условията на чл. 272 ГПК без да обоснове защо не приема изложените в жалбата доводи срещу решението на първата инстанция по отношение на правните изводи, свързани с преценката на доказателствата; неизлагане на мотиви за оценка на доказателствата, правни изводи, основани на съвкупна и подробна преценка в тяхната взаимовръзка и относимост към иска за обезщетение по чл. 226 КТ; необсъждане на доводи в писмена защита и въззивна жалба за опорочаване на процедурата по издаване на документи във връзка с пенсиониране. Касаторът счита, че няма съдебна практика по чл. 226 КТ относно неиздаването на документи от работодател, както и че е от съществено значение за развитие на правото утвърждаването на принципи за произнасяне от въззивните инстанции по конкретни оплаквания в жалбите и излагане на мотиви защо не се приемат оплакванията за пороци на обжалваното решение.
За ответника по касация [фирма], [населено място] е подаден писмен отговор от процесуален представител юрисконсулт Е. К. жалбата е оспорена, поради неспазени изискването за редовност по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, изискванията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на жалбата до касационен контрол.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа оплаквания за съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивната инстанция по обсъждането и преценката на събраните по делото доказателства и доводи на страните, съставляващи основание за отмяна на решението поради неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Не са посочени правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, по които въззивният съд да се е произнесъл с обжалваното решение в отклонение от практиката на ВКС, противоречиво разрешавани от съдилищата в страната и/или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Несъстоятелно е разбирането на касатора, че не е налице съдебна практика по приложението на чл. 226, ал. 1 КТ. Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КТ е ясен, не се нуждае от тълкуване и липсват противоречия при прилагането му в съдебната практика.
По отношение прилагането на чл. 272 ГПК въззивният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводството. Ако във въззивната жалба са изложени оплаквания срещу правилността на обжалваното решение въззивният съд следва да ги обсъди и да им даде отговор с въззивното решение. Съгласно чл. 272 ГПК въззивният съд не е длъжен да възпроизвежда мотивите на първоинстанционния съд, а може да препрати към мотивите му, които възприема изцяло.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Велико Търново № 68/14.03.2011 г., постановено по гр. д. № 94/2011 г. по касационна жалба от Ц. Й. С. ЕГН [ЕГН], [населено място], област Велико Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: