2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1247
София, 22.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 876/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
И. Д. И. от [населено място] махала, област М е подал касационна жалба против решение по гр. д. № 2785/2011 г. на Апелативен съд – София, с искане да бъде отменено като неправилно и уважена претенцията му за сумата 80 000 лв., която да му заплатят ответните страни по делото – П. на Р Б, Р с – и О с –
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по искова молба на И. срещу посочените трима ответници, на основание чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от техни незаконни действия. Видинският окръжен съд, с решение от 16. 05. 2011 г. по гр. д. № 451/2010 г. е отхвърлил претенциите на И., както следва: иск за сумата 40 000 лв. против П. на Р България; иск за сумата 30 000 лв. против Р с [населено място]; иск за сумата 10000 лв против О с – [населено място]. Решението е потвърдено от Софийският апелативен съд с въззивно решение от 07. 02. 2012 г. по гр. д. № 2785/2011 г.. Апелативният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете, като е взел предвид фактическите обстоятелства, установени от доказателствата по делото и приложил относимия закон. Посочено е, че П. отговоря за причинени веди на граждани, съгласно чл. 2, т. 2 ЗОДОВ при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, или поради това, че деянието не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност. Безспорно е установено по делото, че тези предпоставки не са били налице, тъй-като И. е извършил престъпно деяние – през месец февруари 1993 г. е причинил телесни повреди на друго лице в резултат на които то е починало, наказателното преследване срещу И. е от 1993 г., когато давността е започнала да тече и за това деяние И. не е бил оправдан. Липсата на оправдателна присъда изключва и отговорността на другите двама ответници – Р с и О с , съгласно чл. 2, т. 3 ЗОДОВ. Въззивният съд е посочил също, че хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ не касаят действията на Районен съд Лом по актуализиране на бюлетина за съдимост на ищеца И..
Подадената от И. касационна жалба не съдържа изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В диспозитива на въззивното решение изрично е посочено това изискване на закона. Указания в този смисъл са дадени и с разпореждане на апелативния съдия от 11. 04. 2012 г.., по повод на което жалбоподателят е представил втора касационна жалба вх. № 4289/27. 04. 2012 г. с обяснението, че предходната касационна жалба вх. № 29065/20.03. 2012 г. съдържа изложение на основанията за депозиране на касационната жалба. В посочената жалба от 20. 03. 2012 г. жалбоподателят се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е изложил съображения и правни доводи, че разрешението на съда по определени правни въпроси касае точното прилагане на закона и развитието на правото. И двете жалби представляват описание на фактически обстоятелства, произтичащи от воденото срещу И. наказателно производство и на субективната му оценка за неправомерност и несправедливост на дейността на правозащитните органи. При това положение, касационният съд счита, че жалбоподателят не е обосновал искането си за допускане на касационно обжалване и то не следва да бъде уважено.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07. 02. 2012 г. по гр. д. № 2785/2011 г. на Софийския апелативен съд по жалбата на И. Д. И. от [населено място] махала, област Монтана
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: