О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1247
гр. София, 23.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 913 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 8.04.2010 год. по гр. д. № 98/2010 год. Хасковският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 6.01.2010 год. по гр. д. № 1715/2009 год. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен предявения от С. Х. Ш. от с. Д., община Ч., против С. А. Н. от гр. Х. иск за собственост на 1/3 ид. ч. от недвижим имот с идентификатор 77195.739.109 по кадастралната карта на гр. Х., целият с площ от 233 кв. м., придобит по договор за издръжка и гледане с нот. акт № 70/98 год.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът, чрез пълномощника му адвокат П. П., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът С. Н. не е взел становище по жалбата.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа становище за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 /неточно посочена като т. 1/ и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за приложението на чл. 121 ГПК /отм./ във връзка с чл. 72, ал. 2 ЗН е в противоречие с приетото в представеното определение № 388 от 20.11.2008 год. по ч. гр. д. № 1901/2008 год. на V г. о. на ВКС, че само при прехвърляне на спорното право по време на висящността на втората фаза на делбата правилото на чл. 121 ГПК /отм./ изключва приложението на чл. 75, ал. 2 ЗН. Поради това и когато правоприемството е настъпило преди постановяване на решението по допускане на делбата, съдът е длъжен да се съобрази с материалноправния ефект на извършената прехвърлителна сделка и да постанови извършване на делбата между лицата, които се легитимират като съсобственици към този момент. Затова и съдът е приел в конкретния случай за допустим иска на придобилия права върху спорния имот преди постановяване на решението по допускане на делбата, в която не е участвувал, тъй като възраженията му за нищожност на делбата съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН, както и по отношение самото съществуване на съсобственост, не са преклудирани от силата на присъдено нещо и могат да се предявят в отделен процес.
Касаторът формулира и въпрос относно вписването на исковите молби за делба, по който се е произнесъл въззивният съд. Счита, че по него е налице нарушение на материалния закон, без да обосновава наличие на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за собственост е отхвърлен, въззивният съд е приел, че спорният имот е бил предмет на делба по гр. д. № 1143/97 год., в хода на която един от съделителите се е разпоредил със своята 1/3 ид. ч. в полза на ищеца – с нот. акт № 70/98 год. Исковата молба по делбеното производство не е била вписана и независимо от прехвърляне на част от спорното право преди решението по допускане на делбата, приобретателят е обвързан от силата на присъдено нещо на решението, с което дебленият имот е изнесен на публична пордан, съгласно чл. 121, ал. 3 ГПК /отм./. С постановлението на съдебния изпълнител имотът е възложен на ответника по настоящия иск, който се легитимира като негов собственик, съгласно чл. 384, ал. 2 ГПК /отм./. Придобитите от ищеца права не могат да му бъдат противопоставени, тъй като са непротивопоставими и на съделителите в делбеното производство, с решението по което е обвързан и той, съгласно правилото на чл. 121, ал. 3 ГПК /отм/.
Произнасянето по въпроса за разпростиране силата на присъдено нещо на решението по делбата спрямо приобратателя на притежаваната от единия от съделителите част от съсобствения имот, разпоредена в хода на делбеното производство, действително е обусловило правните изводи на въззивния съд, за да приеме, че същият не се легитимира като собственик на тази част – 1/3 ид. ч. от имота, целият изнесен на публична продан.
По този въпрос обаче не е налице противоречиво произнасяне с представеното от касатора определение, постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК от ВКС, тъй като последното касае допустимостта на иска, а не неговата основателност. В настоящия казус предявеният иск за собственост на спорния имот е отхвърлен с оглед осъществената публична продан на имота, на което основание същият е придобит от купувача, ответник в настоящето производство, включително и разпоредената в делбеното производство част от него, принадлежала на праводателя на ищеца, спрямо когото последният би имал друг път на защита. Затова и с оглед спецификата на настоящия спор, представената от касатора съдебна практика, касаеща въпроса за допустимостта на иска е неотносима и не може да обоснове извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението.
По втория, формулиран от касатора въпрос за вписването на исковите молби за делба, липсват съображения за обосноваване на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, в частност на това по т. 3, доколкото то е посочено в изложението. Доводите представляват оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, които не могат да се обсъждат в настоящето производство.
По тези съображения следва извода за липса на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 78 от 8.04.2010 год. по гр. д. № 98/2010 год. на Хасковския окръжен съд по подадената от С. Х. Ш. от с. Д., чрез адвокат П. П., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: