1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1247
гр.София, 03.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 997/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на П. “Ю. Г.”, [населено място], за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд от 26.04.2011 г. по гр.д.№ 99/ 2011 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Монтански районен съд по гр.д.№ 628/ 2010 г., като по този начин по предявените против касатора от И. М. Г. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на И. Г., извършено със заповед № 72/ 04.10.2010 г. на директора на П. „Ю. Г.” и И. Г. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „учител”.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е отговорил неправилно на материалноправните въпроси 1. следва ли работодателят да предприема действия за преодоляване на закрилата по чл.333 от КТ, ако работникът е представил медицински документи, от който не може да се направи обоснован извод, че страда от заболяване по Наредба № 5 от 1987 г. и 2. меродавно ли е разрешението от Инспекцията по труда за уволнение на работник, страдащ от такова заболяване, ако преди това липсва мнение на ТЕЛК. Счита, че по първият въпрос има противоречива практика, като се позовава на решение на Върховния касационен съд, ІV г.о. по гр.д.№ 952/ 2001 г., а за вторият въпрос поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на решението и за отмяната му .
Ответникът по касация И. М. Г. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
За да го постанови, окръжният съд е приел от фактическа страна, че ищецът и ответникът са били страни по трудово правоотношение, прекратено едностранно от касатора на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ – поради съкращаване на щата. Към момента на изявлението за прекратяване работникът е страдал от исхемична болест на сърцето – заболяване, което е предвидено в Наредба № 5 от 1987 г. и осигурява на работника закрила по чл.333 от КТ. За преодоляване на тази закрила работодателят е поискал разрешение за уволнението от Инспекцията по труда и е получил такова, но не е поискал и получил мнението на ТЕЛК. При тези факти от правна страна е изведено, че макар да е дадено разрешение от ТЕЛК, закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ не е преодоляна, тъй като не е взето мнението на ТЕЛК съгласно чл.333 ал.2 от КТ, а това прави уволнението незаконно.
При тези изводи на въззивния съд поставените от касатора въпроси обуславят въззивното решение, но те не са решени в противоречие с практиката, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По втория въпрос вече има постановено решение за уеднаквяване на практиката (Решение на ВКС, ІІІ г.о. № 424 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1644/ 2009 г.), с което съдилищата са длъжни да се съобразяват. Съгласно даденото в това решение тълкуване, разпоредбата на чл.333 ал.2 от КТ е императивна и нарушаването й опорочава процедурата по закрилата при уволнение. Преди да поиска разрешение за уволнението от инспекцията по труда, работодателят е длъжен да поиска мнението на ТЕЛК относно здравословното състояние на предвидения за уволнение работник или служител, който е трудоустроен или страда от заболяване по Наредба № 5 от 1987 г., и да го приложи към искането до инспекцията по труда. Както липсата на разрешение от инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл. 333 ал.1 от КТ, така и липсата на мнение на ТЕЛК, е основание за отмяна на уволнението без да се разглежда спорът по същество.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, когато практиката по даден правен въпрос е уеднаквена от ВКС, не може да се приеме, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Следователно не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По първият поставен въпрос не се установява да има противоречива практика. Цитираното от касатора решение на Върховния касационен съд, ІV г.о. по гр.д.№ 952/ 2001 г. е постановено при различна фактическа обстановка в сравнение с обжалваното. Спорът по гр.д. № 952/ 2001 г е бил за законност на уволнение, извършено през 2000 г., а при него работникът се е позовал на закрила въз основа на решение на ТЕЛК от 1991 г. – т.е. такова, което е издадено 9 години преди уволнението. При това положение закономерен е изводът, че работодателят не е разполагал с медицинска документация, от която да съди, че работникът се ползва от закрила. Настоящият случай е друг, тъй като работодателят е разполагал с епикриза, издадена по-малко от четири месеца преди уволнението и с категорична диагноза – исхемична болест на сърцето. Като фактология и правна проблематика двете дела са различни, така че не може да се направи извод за противоречие между постановените по тях решения по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. В обжалваното решение е съобразена установената практика, според която работодателят е длъжен да изиска от работника медицински документи за заболяването му и да ги представи на ТЕЛК, а не да преценява сам какво е състоянието му в момента. При неизпълнение на задължението по чл.333 ал.2 от КТ, уволнението се явява незаконно, без оглед дали инспекцията по труда е дала разрешение за извършването му. Ето защо и по двата поставени от касатора материалноправни въпроса не са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд от 26.04.2011 г. по гр.д.№ 99/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: