2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1247
С., 03.12. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5132/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №158/15.04.2014 год. , постановено по в. гр.д. №180/2014 год. на Хасковския окръжен съд, обжалвано с касационна жалба на [фирма], [населено място].
С обжалваното решение е потвърдено решение №797/15.11.2013 год. по гр.д. № 409/2013 год. на Районен съд [населено място], с което [фирма] , [населено място] е осъдено да заплати на Р. Н. Д. сумата от 8 985,60 лв., представляваща обезщетение по чл. 225,ал.3 КТ за недопускането й до работа, на която е възстановена с влязло в сила решение, за периода от 17.01.2011 год. до 17.01.2013 год. , ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.02.2013 год., до окончателното изплащане, както и разноски.
Ответникът по касационната жалба Р. Н. Д. от [населено място] счита , че не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване. В тази насока изтъква, че касаторът не е обосновал визираното от него допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК . Твърди, че по въпросите №№ 2,3,4,5 има постановени решения по чл. 290 ГПК, които съставляват задължителна практика. Моли касационното обжалване на решението да не се допуска. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Като условие за допустимост на касационното обжалване процесуалният закон изисква кумулативното наличие на две предпоставки: Формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии /основания/ по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /. Липсата на една от двете предпоставки е основание касационното обжалване да не бъде допускано.
В представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал 6 правни въпроса, които според него са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. С оглед на това счита, че в случая е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне на това основание.
Позоваването на този критерий обаче е само бланкетно и възраженията на ответната страна в тази насока са основателни. Съгласно дадените разяснения в т.4 от ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по т.д. №1/2009 год. на ОСГТК допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е налице, когато разглеждането на поставения въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия , а за развитие на правото , когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.В случая липсва обосновка на посочения допълнителен критерий в горния смисъл , което не позволява на съда да извърши проверка относно изпълнението на посочения критерий и съответно да допусне касационното обжалване.
Досежно поставените правни въпроси следва да се посочи следното: По отношение на въпрос №1 , критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е неотносим доколкото разпоредбата на чл.345 КТ е ясна и не се нуждае от изрично тълкуване. Срокът , предвиден в тази разпоредба започва да тече от получаване на съобщението за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. В случая без значение е обстоятелството, че върху решението, с което ищцата е възстановена, е отбелязана друга, погрешна дата на влизането му в сила след като съобщението по чл. 345 КТ е изпратено и получено от нея след действителната дата на влизането му сила. Правилно е възражението на ответното страна, че по отношение на въпроси под №2, 3,4,5 КТ има задължителна практика – решения постановени при условията на чл. 290 ГПК, което принципно изключва изпълнението на критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.Във връзка с въпрос №2 следва да се посочи, че въззивната инстанция не е приела, че „ активната страна за реално изпълнение на влязлото в сила решение” е ответното дружество. Прието е , че ищцата се е явила в срока по чл. 345 ,ал.1 КТ и е поискала да бъде допусната до заеманата преди уволнението работа , което работодателят не е сторил. С оглед на това съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 225,ал.3 КТ и работодателят дължи обезщетение поради незаконното недопускане на работа за периода на недопускане.Тези съображения на съда са в пълно съответствие с приетото с Р № 245/28.06.2010 год. на ВКС по гр.д. №1048/2009 год. , ІV ГО , според което възстановеният служител следва да заяви изричното си желание да заеме длъжността като с това обвързва работодателя да изпълни задължението си да допусне възстановения на работа работник и не е необходимо работникът ежедневно да се явява за да осъществи възстановяването си.
Отговор на въпросите от №3-5 е даден в многобройна и обилна съдебна практика чл. 290 ГПК, според която с решението си съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на спора, доводите и възраженията на страните; че въззивната инстанция е инстанция по същество, поради което мотивите на въззивното решение следва да се по съществото на спора ; че спорното от безспорното се отделя от първата инстанция с доклада по делото / чл.146,ал.1,т.3 и4 ГПК/
Що се отнася до въпрос № 6 същият няма отношение към спора и не е бил предмет на обсъждане с въззивното решение.С оглед на това същият няма характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване не са изпълнени.
Предвид изхода на настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация направените в него разноски в размер на 500 лв.адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение №158/15.04.2014 год. , постановено по в. гр.д. №180/2014 год. на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Р. Н. Д. от [населено място] разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: