3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1247
С. 30.11.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 695/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Г.,[населено място], подадена от пълномощника му адвокат П. Т., срещу въззивно решение от 06.02.2010 г. по гр. дело №11133/2009 г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 16.05.2009 г. по гр. дело №16635/2007 г. на С. районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на И. агенция „С. дейности на МО” на основание Наредба №3/1998 г. на МО във вр. с чл.236, ал.2 ЗЗД сумата 3 376.31 лв., представляваща обезщетение за ползване на отпаднало основание на недвижим имот – апартамент №1, находящ се в[населено място], кв. П., бл.4, вх. А, ет.1 за периода 01.02.2005 г. – 31.03.2007 г. Въззивният съд е приел, че размерът на дължимото обезщетение за ползването на процесния апартамент след прекратяване на наемното правоотношение трябва да се определи по реда на специалната разпоредба на чл.24, ал.4 от Наредба №3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО и заповеди на министъра на отбраната, а не въз основа на пазарния наем.
Ответникът по касационната жалба И. агенция „С. дейности на МО”,[населено място], счита жалбата за неоснователна.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправния въпрос може ли дължимото обезщетение при неоснователно обогатяване да бъде определено по силата на административен акт от титуляра на вземането. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 06.02.2010 г. по гр. дело №11133/2009 г. на С. градски съд Повдигнатият от касатора въпрос не обуславя крайното решение. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Това е така, тъй като размерът на присъденото обезщетение за ползване, определено по административен ред, е по-нисък от размера на същото, определен по действителни пазарни цени – съобразно пазарната наемна цена за процесния период в[населено място]. Ето защо повдигнатият въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване на обжалваното решение.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.02.2010 г. по гр. дело №11133/2009 г. на С. градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.