О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1247
София, 08.11.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №713 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. Т. Й. от [населено място], срещу решение от 19.03.2012г., постановено по в.гр.д. №398/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 19.12.2011г. по гр.д.№10510/2011г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявените от искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата [фирма] оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Й. Т. Й. срещу [фирма] за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед №243/19.12.2011г. на изпълнителния директор на [фирма]; за възстановяване за заеманата длъжност втори помощник капитан” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
На поставените в изложението за допускане на касационно обжалване правни въпроси по приложението на чл.193, ал.3 КТ, е даден отговор в постановено по реда на чл.290 ГПК решение №137 от 02.03.2010г. по гр.д.№20/2009г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че текстът на чл. 193, ал.3 КТ е приложим и във всички случаи, когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т.ч. случаите, когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си; не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него. Въззивното решение е постановено в съответствие с посочената задължителна съдебна практика. Предвид наличието на задължителна практика на Върховния касационен съд, която не се нуждае от промяна, не да налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно се поддържа от касатора противоречие на въззивното решение с решение №432 от 26.05.2020г. по гр.д.№1322/2009г. на ВКС, ІІІг.о. и решение №428 от 16.06.2010г. по гр.д.№290/2009г. на ВКС, ІІІго.о, с които е прието, че при непоискване на обяснения, не са налице предпоставките на чл.193, ал.3 КТ за неприлагане на предходните две алинеи на чл.193 КТ. В разглеждания случай е прието за установено, че работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от служителя, тъй като служителят не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя. Т.е. приетата от съда фактическа обстановка е различна от тази то приложеното съдебно решение, поради което не е налице твърдяното от касатора противоречие. Правилността на изводите на съда не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване.
Не е налице противоречие на въззивното решение с решение №93 от 06.07.2010г. по т.д.№808/2009г. на ВКС, ТК, Іт.о., с което е прието, че мотивите са неразделна част от решението и следва да отразяват фактическите и правни съображения на съда и да дават отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване в спора. С въззивното решение е прието противното. Правилността на изводите на съда не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато.
Не е налице противоречие на въззивното решение с представеното решение №208 от 17.04.2003г. по гр.д.№2941/2001г. на ВКС, ІІг.о., което е прието, че неизпълнението на нормата на чл.195, ал.1 КТ не се санира с въвеждане на липсващите в заповедта за дисциплинарно уволнение, фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването им. Не е налице противоречие и с решение №379 от 24.06.2010г. по гр.д.№410/2009г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник. В разглеждания случай в заповедта са посочени датите, на които служителят не се е явил на работа и с това дисциплинарното нарушение е индивидуализирано, т.е. няма препращане към съдържанието на друг документ за индивидуализиране на нарушението. По поставения въпрос: „относно начина на мотивиране на заповедта за уволнение” касаторът неоснователно се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, представяйки определение по чл.288 ГПК за допускане на касационно обжалване, което не представлява доказателство за наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на посочената разпоредба.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 19.03.2012г., постановено по в.гр.д. №398/2012г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: