О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1248
С., 29.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 5518/2015 г. и ч.гр.д. № 5517/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 633 от 31.03.2015 г. по гр. дело № 3967/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 7.03.2014 г. по гр.д. № 15105/2012 г. на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният от А. А. А. срещу Прокуратура на Република България иск е отхвърлен за разликата над 3 500 лева до 7 000 лева и е осъдена Прокуратура на Република България да му заплати още 3500 лева, обезщетение за претърпяни неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 З., ведно със законната лихва считано от 11.05.2012 г., до окончателното й изплащане; в частта с която е потвърденото решението на Софийски градски съд, с което Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на А. сумата 3 500 лева, обезщетение за претърпяни неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 З..
Към гр.дело № 5518/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. е присъединено ч.гр.д. № 5517/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. образувано по частна жалба на А. А. А., подадена чрез адвокат Е. И. срещу решение № 663 от 31.03.2015 г. по гр.д. № 3967/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, касаеща разноските за депозит на вещото лице, с която не е уважена частната жалба срещу определение на Софийски градски съд, с което не е уважено искането за присъждане на разноски за вещо лице над сумата от 31.70 лева до 250 лв.
По касационната жалба на Софийска апелативна прокуратура:
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: за необходимостта да се разгледа въпросът за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане – чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 З., в неговия процесуалноправен и материалноправен аспект; за задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат при определяне размера на това обезщетение. Поддържа се, че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата, както и че даденото разрешение от въззивния съд е в противоречие със задължителната практика.
Ответникът по касационната жалба А. А. А. в писмен отговор, подаден чрез адвокат Е. И. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са конкретизирани правните въпроси, по които да се произнесе касационната инстанция. По същество счита решението за правилно. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел, че сумата 7 000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от А. неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд. Изложил е съображения, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З. е основателен. При определяне размера на обезщетението на 7 000 лв. въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че наказателното производство е дало тежко отражение върху психиката на А., че е бил обвинен в тежко престъпление по време когато е бил непълнолетен ученик, взел е предвид неблагоприятната прогноза за развитието на психичното и емоционалното му състояние. Съдът е изложил съображения на база на които установени по делото факти е определил размера на обезщетението, който справедливо ще обезщети претърпяните морални вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е относим към правния спор не следва да се допусне касационно обжалване. С обжалваното решение правният въпрос по прилагане критерия справедливост установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД е разрешен в съответствие с задължителната съдебна практика- т.11 на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, и съдебната практика на ВКС по приложението на чл.2, ал.1, т.3 З. във вр. чл.52 ЗЗД, установена по реда на чл.291 ГПК- решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ВКС; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ВКС; решение № 153 от 10.05.2012 по гр.д. № 498/2011 г. на ВКС,ІV г.о.; решение № 187 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 1215/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 112 от 14.06.2011 г. по гр.д. № 372/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др. В практиката е прието, че държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. То се определя глобално по справедливост /чл. 52 ЗЗД/, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, както и, че държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданина, а отговорността се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като преценката се прави при наличието на причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В настоящия случай размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г. и чл. 52 ЗЗД.
Наличието на задължителна съдебна практика по поставеният правен въпрос, която е съобразена от съда, изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По въпроса за задължението на съда да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В. съд е изпълнил задължението си да обсъди събраните по делото доказателства, така както го задължава закона и задължителната съдебна практика. Изложил е съображения, кои от твърдяните обстоятелства са установени и кои от тях не са, и след съвкупната им преценка е извел извода, че сумата от 7 000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от А. болки и страдания. Обосноваността на изводите му не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото на адвокат Е. И., осъществила безплатна правна помощ следва да се изплати адвокатска възнаграждение в размер на 500 лв., изчислено по реда на чл.38, ал.3 от Закона за адвокатурата вр. чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
По частната касационна жалба на А. А. А.:
С частната жалба се обжалва решението на въззивната инстанция в частта, с която е потвърдено определение на Софийски градски съд от 27.06.2014 г. по гр.д. № 15105/2012 г., в частта относно направените разноски за депозит за вещо лице, за разликата над 31.70 лева до пълния размер на внесения депозит в първоинстанционното производство от 250 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че по въпроса за приложението на чл.10, ал.3, изр.1 З. е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса относно приложението на чл.10, ал.3 З., тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с установената съдебна практика.
Законът за отговорността на държавата и общините за вреди /З./ съдържа специална регламентация относно разноските по производството, която дерогира общите разпоредби по ГПК. Съгласно чл. 9а, ал.2 З. разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително. Разпоредбата на чл.10, ал.3 З. установява, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В конкретния случай с обжалваната част на решението въззивния съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за осъждане на ответника да заплати направените от него разноски за назначеното вещо лице за сумата 218.30 лв. /разликата над общо присъдените 31.70 лв. до 250 лв./. В. съд е присъдил още 14.60 лв. на жалбоподаделя- ищец и е потвърдил определението в останалата му част, като е приел, че разноските се дължат съразмерно на уважената част на иска. Този извод на съда противоречи на специалната разпоредба на чл.10, ал.3 З. според която ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството. В случая предявеният от жалбоподателя иск е уважен частично и съобразно посочената разпоредба ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски за възнаграждение за вещото лице в размер на 218.30 лв.
По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на въззивния съд /имащо характер на определение/ в обжалваната част следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което Прокуратура на Р България бъде осъдена да заплати сумата 218.30 лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за вещото лице.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 633 от 31.03.2015 г. по гр.д. № 3967/2014 г. Софийски апелативен съд в частта, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на А. А. А. сумата 7 000 лева, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 З..
Осъжда Прокуратура на Република България да заплати на адвокат Е. И. от [населено място], „Проф. Н. М.” № 2, ет.ІІІ, ап.11 адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция в размер на 500 лв.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 633 от 31.03.2015 г. по гр.д. № 3967/2014 г. Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение от 27.06.2015 г. по гр.д. № 15105/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлено искането на А. А. относно присъждане на сумата 218.30 лева разноски за възнаграждение за вещо лице.
ОТМЕНЯ решение № 633 от 31.03.2015 г. по гр.д. № 3967/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение от 27.06.2015 г. по гр.д. № 15105/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлено искането на А. А. относно присъждане на сумата 218.30 лева разноски за възнаграждение за вещо лице и вместо него Постановява:
Осъжда Прокуратура на Р България да заплати на А. А. А. със съдебен адрес [населено място], „ Проф. Н. М.” № 2, ет.ІІІ, ап.11, адвокат Е. И. сумата 218.30 лв. направени разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: