О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1248
гр.София, 08.11.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4402 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от И. Ц. А. – Д., чрез адв.Е.Ф., срещу въззивно решение от 27.07.2012г. постановено по възз.гр.д.№12651/2011г. на Софийски градски съд в частта, с която е обезсилено Решение № ІІІ- 81-125/30.05.2011г. по гр.д.№4410/2008 г. на Софийски районен съд за даване заместващо съгласие от бащата Ю. П. К., детето Й. Ю. К. да пътува до САЩ, където живее майка й, без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се извършват, като делото е върнато на първата инстанция за произнасяне по същество по предявения иск с правно основание чл.123 СК.
В жалбата се сочи, че въззивното решение в атакуваната му част е недопустимо, респ. неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за отмяна по смисъла на чл.281 т.2 и т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат доводи за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1/ Какъв е видът на търсената защита по спор между разведени родители, когато родителят, на когото са предоставени родителските права по отношение на непълнолетното родено от брака дете, желае или се е установил да живее в друга държава, а бившият му съпруг не дава съгласие за издаване на международен паспорт на детето и за пътуванията му /без ограничение в броя и времето на престой/ до страната, в която живее, или ще живее родителят с предоставени родителски права; 2/ Какво означава понятието „местоживеене на детето” по смисъла на СК и в контекста на международното частно право /чл.5 б.”а” от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и чл.2 т.9 от Регламент №2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност/; 3/ Възможен ли е спор между разведени родители относно местоживеенето на детето и допустим ли е такъв иск в контекста на понятието „местоживеене на детето”, разбирано не само като определено място /адрес/, където то се намира, но преди всичко, при кого живее. Поддържа се, че въззивният съд е постановил решението си по този въпрос в противоречие с разрешението по т.ІІІ от ППВС №1/1974г. на ВС на РБ, съгласно което с предоставянето на родителските права след развода на единия родител, децата следва да живеят при този родител. 4/Каква е правната квалификация на търсената съдебна защита от родителя с предоставени родителски права, когато той се е установил да живее в друга държава и желае детето му да има възможността да пътува, включително и да се установи там за неопределен период от време; 5/Допустимо ли е при предявен иск с правно основание чл.127а СК съдът да постанови акт на спорна администрация, с който само да замести съгласието на единия родител за издаване на международен паспорт на детето по реда на ЗБЛД, без да се произнесе по въпроса разрешава ли се на детето да пътува в чужбина, при липса на съдействащо поведение от другия родител за това; 6/ Допустимо ли е въззивната инстанция да се произнася по непредявен иск, респ. по нередовна искова молба; какви са правомощията й, когато подадената искова молба е неясна от гледна точка на петитум; какви са правомощията на въззивния съд, когато първата инстанция не е изпълнила процесуалните си задължения по чл.143 ал.1, чл.145 ал.1 и ал.2 ГПК, изготвеният доклад по чл.146 ГПК е непълен, неточен и не отговаря на определеното от закона съдържание.
Ответникът Ю. П. К. в срока по чл.287 ал.1 ГПК не е представил отговор и не е взел становище по подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че към настоящия момент ищцата е омъжена и живее в САЩ, родителските права по отношение на детето Й. К., са предоставени на нея. Налице е отказ на бащата Ю. К. да даде съгласие за издаване на международен паспорт на детето и за пътуванията му в чужбина при майката. Първата инстанция е постановила решение заместващо съгласието на ответника за издаване на такъв паспорт и за пътуване на малолетната Й. до САЩ без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, квалифицирайки иска по чл.72 СК /отм./ вр. с чл.76 т.9 ЗБЛД. Въззивната инстанция е потвърдила решението в частта, с която е заместено съгласието на бащата за издаване на международен паспорт на детето, като е посочила, че в тази част решението е правилно, макар възприетата правна квалификация на иска да е неточна – по чл.72 СК /отм./ вр. с чл.76 т.9 ЗБЛД, вместо по чл.127а СК /2009г./. В тази част решението е влязло в сила.
Първоинстанционният съдебен акт е обезсилен в частта, с която е разрешено без ограничения детето да пътува до САЩ, където се е установила да живее майка му, като въззивният съд е приел, че в тази част произнасянето е по непредявен от ищцата иск. Посочено е, че формулираният в исковата молба петитум сочи на спор между родителите относно местоживеенето на детето, който спор въззивната инстанция е определила като такъв с правна квалификация по чл.123 СК /2009г./. С оглед на този решаващ извод е постановено обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото на СРС за произнасяне „по същество на предявения иск с правно основание чл.123 СК” по спора за местоживеенето на детето в САЩ при майката.
След преценка на наведените от жалбоподателката доводи в изложението по чл.284 ал.3 г.1 ГПК ВКС, състав на Четвърто гражданско отделение приема следното:
Касационното обжалване може да бъде допуснато, съгласно разясненията на т. 1 и т. 4 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС при наличието на конкретно изведен / формулиран/ материално-правен или процесуално-правен въпрос, разгледан като правен проблем в рамките на предмета на спора, по който има произнасяне на въззивния съд и това произнасяне е обусловило изхода на правния спор по делото.
И. процесуално-правен въпрос за недопустимостта на въззивното решение, обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 ГПК, за произнасяне по евентуална недопустимост на атакувания съдебен акт, като постановен по непредявен иск, респ.по неясна от гледна точка на петитума искова молба и за възможността да се обезсилва на това основание първоинстанционното решение. Преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Служебно задължение на съда е да извършва валидни процесуални действия по движението и приключването на делото, най-съществени сред които са решенията /арг. от чл. 7 ал. 1 ГПК/, като следи за спазването на процесуалните норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в какъвто смисъл е даденото разрешение по т. 1 на ТР№ 1/2009 г. ОСГТК на ВКС.
Произнасянето по останалите въпроси в изложението е в зависимост от разрешението, което ще се даде на въпроса за допустимостта на въззивното решение, поради което не могат да са предмет на настоящия етап от производството. На същите може да се отговори само с решението по същество, в рамките на проверката, която осъществява касационният съд, след селектирането на жалбата, като редовна трета инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.07.2012г. постановено по гр.д.№ 12651/2011г. на Софийски градски съд в частта, с която е обезсилено Решение № ІІІ – 81-125/30.05.2011г. по гр.д.№4410/2008г. на Районен съд – София за даване заместващо съгласие от бащата Ю. П. К., детето Й. Ю. К. да пътува до САЩ, където живее майка й, без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се извършват и делото е върнато на СРС за произнасяне по същество на предявения от И. Ц. А. – Д. срещу Ю. П. К. иск с правно основание чл.123 СК за местоживеенето на детето Й. Ю. К. в САЩ, при майката.
УКАЗВА на жалбоподателката И. Ц. А. – Д. от [населено място],[жк][жилищен адрес] вх.”А” ап.1, представлявана от Адв.д. „Ф., Р. и п.”, адв. Е.Ф., в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. и в същия срок да представи в канцеларията на съда документ за извършеното плащане. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито с.з. с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.