О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1248
София, 08.09.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 637 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Ц. К. С. чрез адв. А от АК – София против решение № 54/16.01.2009 г. на Софийския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 432/2008 г.
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнение и условията по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като насрещната страна в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е отговорила, че касационната жалба е неоснователна и е поискала присъждане на разноски за инстанцията.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение Софийският окръжен съд е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ, предявени от Ц. К. С. против „Е” А. , с. М., Софийска област.
Приел е, че заповедта за дисциплинарно уволнение поради неявяване на работа за времето 01.04.2005г. – 07.06.2005 г., е законосъобразна. Изложени са съображения за мотивираност на заповедта според изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, спазване на сроковете по чл. 194 КТ и процедурата за искане на предварителни обяснения от служителя по чл. 193, ал. 1 КТ. Отсъствието на С. съдът е установил при съвкупната преценка на нейните признания, писмени и гласни доказателства. Липсва извинителна причина за това – не е ползвала някакъв вид отпуск, нито е установено да не е била допускана до работа от работодателя. Последното заключение съдът е направил при анализ на доказателствата за начина на извозване на служителите и по-специално на С. до работното място.становил е, че работодателят е осигурявал транспорт до почивната база „К”, като управителят на същата е взимал работниците в понеделник сутринта на съответната седмица, в която са били на смяна /работният им график е една седмица работа и една седмица почивка/. В понеделниците на две последователни работни седмици /04.04.2005 г. и 18.04.2005 г./ С. не се явила на определеното място, въпреки, че била изчаквана в продължение на 10 минути. При среща на управителя със С. в управлението на дружеството, тя го уведомила, че има здравословни проблеми, които не й позволяват да работи в почивната база. Той изготвил доклад до изпълнителния директор и на 01.05.2005 г., както и в последвалия период до прекратяване на трудовия договор – 07.06.2005 г., не е минавал през дома на С. за превозването й в съответните понеделници. Съдът установил още, че през цялото време от 04.04.2005 г. – 07.06.2005 г. С. не е отишла до работното си място по друг начин, а в същото време многократно е посещавала управлението на търговското дружество в с. М., също отдалечено от местоживеенето й Етрополе. Искала да бъде преместена на друга работа, като изтъквала за причина неразбирателство с колектива на почивната база. При обсъждането на свидетелските показания съдът е изложил съображения защо кредитира едни, а други не, изтъквайки тяхната заинтересованост от изхода на спора и доколко излагат факти и обстоятелства, непосредствено възприети от тях и такива, преразказани им от ищцата С.
Касаторът обосновава допускането на касационното обжалване с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Приложил е две решения на Върховния касационен съд
Повдигнатите в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК правни въпроси: какво означава неявяване на работа, кой доказва този факт и вината на служителя, не са разрешени от въззивния съд по начин, който да противоречи на постановеното в приложените решения № 3* и Р-1974-2000-ІІІ ГО ВКС. При това, първото от двете разглежда въпроса за начина, по който се прекратява трудовото правоотношение. В случая няма спор, че заповедта за уволнение е връчена на ищцата С, а следва да се посочи, че ако тя поддържа обратното, то крайният резултат по предявените от нея искове няма да бъде променен. При положение, че няма дисциплинарно уволнение, то тогава неоснователни се явяват претенциите за отмяната му, съответно възстановяване на работа и плащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. При недопускане до работа работникът разполага с други средства за защита.
Поставя се още и въпросът дали недопускането до работа съставлява неявяване по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Разрешаването му няма да се отрази върху изхода по материално-правния спор,защото въззивният съд не се е произнесъл по него. Той е приел, че не е налице недопускане от работодателя на С. да изпълнява трудовите си задължения в продължение на повече от 2 месеца, а не, че въпреки недопускането от работодателя, работникът носи отговорност за отсъствията. Касаторът на практика е недоволен от фактическите и правни заключения в обжалваното решение, но не са изведени материалноправни и/или процесуално правни въпроси, които въззивният съд при достигане до извода, че не е налице недопускане до работа, да е разрешил в противоречие с приложените или други съдебни решения.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 ГПК С. следва да заплати на насрещната страна сторените от нея разноски, като има доказателства, че реално платената сума от уговореното адвокатско възнаграждение на адв. Н е 22,50 лв.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба, подадена от Ц. К. С. на решение № 54/16.01.2009 г., постановено от Софийския окръжен съд по въззивно гр.д. № 432/2008 г.
ОСЪЖДА Ц. К. С. да заплати на „Е” А. , с. М., Софийска област сумата от 22,50 лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебно-деловодни разноски..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: