2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1249
С., 21.11. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 630/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. А. Р. и по касационна жалба на ответника Апелативна прокуратура [населено място] против въззивно решение № 81 от 17.01.2011 г. по гр. дело № 723/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 06.07.2010 г. по гр. дело № 1912/2010 г. на Софийски градски съд, с което Прокуратурата на република България е осъдена да заплати на Д. А. Р. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан в размер на 20 000 лв., със законна лихва от 12.03.2008 год. до изплащане на задължението.
Ищецът обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над уважения до предявения размер и в частта, с която въззивният съд не е присъдил в тежест на другата страна съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. В изложение за допуска на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправния въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД, като разрешаван противоречиво от съдилищата. Представя съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът обжалва решението в частта, с която иска е уважен, като в изложение за допускане на касационно обжалване поставя материланоправния въпрос за приложението на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението и в тази връзка задължението на съда да обсъди всички обстоятелства и доказателства по делото. Представена е съдебна практика по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 2 З., чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и двете страни поставят материалноправния въпрос за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, с твърдение, че обжалваното решение влиза в противоречие с представена съдебна практика на ВКС.
Настоящият състав намира, че поставения правен въпрос не е разрешен в противоречие с принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и обобщен в съдебната практиката по определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускате на касационно обжалване.
С обжалваното решение, поставения правен въпрос е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика установена в т. 11 на Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 11 на Постановление на Пленума на ВС №4/1968 год. Размера на обезщетението за понесените от ищеца морални вреди е определен след преценка на всички обективно установени обстоятелства. Обезщетени са само вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпление и са негова пряка и непосредствена последица, каквито са изискванията установени в посочената съдебна практика. Съдът се е ръководил от конкретните обстоятелства по делото, общоприетите принципи за морал, отчел е личните преживявания на увредения и начина, по който той субективно е понесъл вредата. Съобразен е периода на наказателното преследване от четири години, вида и характера на престъплението, в което ищецът е бил незаконно обвинен и отражението в служебното му положение, предвид заеманата длъжност – началник на Централния софийски затвор – между лишените от свобода се разпространили слухове, че ищецът е получавал пари от затворниците, за да ги пуска в отпуск, служителите започнали да го отбягват, което попречило на ищеца да изпълнява пълноценно задълженията си по служба, обвинението добило публичност чрез публикации в централни вестници и допълнително злепоставило личността, морала, професионализма на ищеца, като преживения стрес от предприетото незаконно обвинение и свързаните с това негативни преживявания провокирали здравето на ищеца, който заболял от диабет – втори тип.
В задължителната съдебна практика се сочи, че принципа на справедливост не е абстрактно понятие. Затова като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, справедливостта включва преценката на конкретни факти и обстоятелства отнесени към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, които за всеки конкретен случай са различни. В това е смисъла и предназначението на обезщетението – да поправи личната болка и страдание. Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице вреди в доказана причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост. Изводите при определяне размера на обезщетението, направени с обжалваното решение, отговорят на тези изисквания, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В касационната жалба, респ. изложението на ищеца са изложени съображения за неправилност на въззивното решение в частта на съдебните разноски. В тази част касационната жалба следва да се разгледа като молба до въззивния съд с искане за изменение в тази част на съдебното решение, който следва да се произнесе по реда на чл. 248 ГПК. Този акт подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на № 81 от 17.01.2011 г. по гр. дело № 723/2010 год. на Софийски апелативен съд в частта по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З..
Определението не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за разглеждане искането на Д. А. Р. в частта за съдебните разноски, като молба по чл. 248 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ