О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1249
гр.С., 30.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1790/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на П. И. Л. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Л. окръжен съд № 178 от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 189/ 2010 г. С въззивното решение е потвърдено решение на Л. районен съд по гр.д.№ 504/ 2009 г., като по този начин е уважен предявения от П. А. Ц. против касатора и против Н. П. В. иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 24.10.2005 г., с който П. И. Л. и Н. П. В. се задължават да продадат на П. А. Ц. дворно място в махала „К.” на[населено място], Л. област, поземлен имот с идент. № 15552.510.3 с площ 543 кв.м. заедно с построената в него двуетажна сграда с идент.№ 15552.510.3.1 със застроена площ от 30 кв.м., за сумата 400 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че при постановяване на решението въззивният съд отговорил отрицателно на процесуалноправният въпрос може ли със свидетелски показания да се докаже връщане на сума в размер 400 лв и на материалноправният въпрос следва ли да се счита за прекратен по реда на чл.87 от ЗЗД предварителен договор, ако след изтичане на неговия срок продавачът е върнал продажната цена на купувача и последният я е приел, както и коя страна се явява изправна по договора в тази хипотеза. Счита, че отговорите на тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация П. А. Ц. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, който може да е основание за допускане на обжалването, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
В конкретния случай за да уважи иска против касатора, въззивният съд е приел от правна страна, че сключеният предварителен договор между страните е валиден и ги е обвързал. Срокът на договора е изтекъл в края на април 2006 г., но това не е довело до автоматичното му прекратяване. Едностранното изявление на касатора П. Л. за прекратяване на договора е счетено, че не е породило правен ефект, тъй като не са били налице предпоставките по чл.87 от ЗЗД. Ищецът е заплатил уговорената с договора цена още към момента на подписването му, изправна страна е и срещу него не може да се упражни правото на разваляне. Допуснати са свидетели за установяване на твърденията на касатора, че е върнал продажната цена по договора и че купувачът я е приел, но техните показания не са кредитирани, съответно такъв факт не е приет за установен.
С оглед така направените изводи от въззивния съд, нито един от повдигнатите от касатора въпроси не обуславя въззивното решение. Процесуалноправният въпрос може ли със свидетелски показания да се докаже връщане на сума в размер 400 лв, е получил от въззивния съд същият отговор, който се поддържа и от касатора. Изслушването на свидетели за установяване на този факт е прието за допустимо, такива свидетели са допуснати и разпитани, следователно отговорът на процесуалноправният въпрос не обуславя въззивното решение. Дори този отговор да е отрицателен, то евентуална грешка на въззивния съд в тази насока е в полза, а не във вреда на касатора. От това следва извод, че и ако на повдигнатия въпрос бъде отговорено в отрицателен смисъл, това не би променило по никакъв начин правните изводи на въззивния съд, т.е. въпросът не обуславя въззивното решение.
Що се касае до оценката на свидетелските показания от въззивния съд, това е въпрос за правилността на обжалваното решение. Дейността по установяване на фактите не може да бъде контролирана от ВКС в производството по чл.288 от ГПК. Евентуални грешки в тази насока могат да бъдат касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК, но сами по себе си не могат да послужат за основание обжалването да бъде допуснато.
Не обуславя въззивното решение и материалноправният въпрос следва ли да се счита за прекратен по реда на чл.87 от ЗЗД предварителен договор, ако след изтичане на неговия срок продавачът е върнал продажната цена на купувача, съответно свързаният с него въпрос дали в този случай продавачът е изправна страна по договора. Този въпрос би бил релевантен, ако от фактическа страна въззивният съд е направил констатация за връщане на продажната цена. Такава констатация в обжалваното решение отсъства, напротив, прието е, че твърдението на касатора за връщане на цената се явява недоказано. Както вече настоящият съдебен състав изложи съображения, правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция не подлежи на проверка в производството по чл.288 от ГПК. В това производство се проверява доколко правните изводи на съда съдържат отговор на въпрос, който да има претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В случая въззивният съд не е разглеждал правния въпрос развален ли е предварителен договор, по който продавачът е върнал продажната цена на купувача и последният я е приел, тъй като поначало не е приел по делото да е доказано осъществяването на такова връщане.
Видно от изложеното, повдигнатите от касатора правни въпроси не обуславят въззивното решение. Както и да бъде отговорено на тези въпроси, това не би променило крайният резултат по делото. Поради това не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК и касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход от спора само ответникът по касация има право на разноски за касационното производство, но тъй като няма доказателства такива разноски да са направени, нито е поискано присъждане на такива, произнасяне в негова полза не може да има.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Л. окръжен съд № 178 от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 189/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: