О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
гр. София, 10.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1174 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 14.04.2010 год. по гр. д. № 938/2009 год. Софийският окръжен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил първоинстанционното решение от 19.06.2008 год. по гр. д. № 555/2005 год. на С. районен съд в частта му, с която е отхвърлен иска на Н. Й. В. за установяване по отношение на М. В., Л. В., М. В., К. В. и А. С., че същият е собственик на част от ливада, цялата с площ 2 дка, а процесната част от 740 кв. м. в м. “К.” в землището на[населено място], попадаща понастоящем върху част от имот № 021037 в м. “С.” и върнал делото за произнасяне от районния съд по предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ – за установяване, че наследодателят на ищеца Й. В. Ц. е притежавал по наследство и давност към момента на образуване на ТКЗС горния земеделски имот. В останалите му части производството по делото е прекратено, след обезсилването на първоинстанционното решение.
Ответникът А. Х. С., чрез пълномощника му адв. З. Н., обжалва въззивното решение с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Поддържа оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска отмяната му, като делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК с формулиране на въпроси, по които според него въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение при наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, а именно:
– обвързан ли е съда с искането на ищеца към него и заявените факти или може да се произнесе по извлечен по тълкувателен път предполагаем петитум,
– може ли ищецът, жалбоподател да промени във въззивната инстанция заявените обстоятелства, като по този начин предяви нов иск,
– при констатирана нередовност на исковата молба и определение, с което тя е оставена без движение, следва ли въззивният съд да преценява законността на първоинстанционния акт във връзка с нови заявени обстоятелства и искания,
като на всеки от горните три въпроса е даден и отговор от касаторът. Приложена е и съдебна практика, без да се посочва конкретно в какво се изразява противоречивото решаване на поставените въпроси.
В писмения отговор и т. н. молба-изложение, подадени от ищеца по делото Н. Й. В., чрез адв. В. Щ., се поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, с позоваване на съдебна практика и искане за присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд, за да обезсили първоинстанционното решение в частта му, с която последният се е произнесъл по установителния иск за собственост към настоящия момент, и върнал делото за произнасянето по предявения иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ – установяване принадлежността на правото на собственост върху спорния земеделски имот към миналия момент на образуване на стопанството, е определил правната квалификация на предявения иск с оглед уточненията на исковата молба, след като е дал съответните указания за конкретизиране на твърдените обстоятелства и петитум, в съдебното заседание на 11.11.2009 год. с оглед констатираното противоречие между обстоятелствената част и петитума на иска. Като приел, с оглед уточненията в допълнителната молба на ищеца от 18.11.2009 год., че е предявен иск за собствеността на имота към миналия момент, с оглед твърдените обстоятелства и уточнения петитум, по който районният съд не се е произнесъл, въззивният съд след обезсилване на решението в частта на произнасяне по непредявен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, е върнал делото за произнасяне по предявения такъв и доколкото това са процесуални действия на съда по определяне на правната квалификация на спорното право въз основа на твърдените обстоятелства, то доводите на касатора представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а не основания за допускане на касационното обжалване.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, касаторът следва да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като на първо място посочи кои материалноправни или процесуалноправни въпроси са обсъждани в решението и са обусловили решаващите изводи, и на второ място, с оглед представената съдебна практика по конкретни спорове, че тези въпроси са противоречиво решавани от съдилищата. Касаторът е формулирал конкретни процесуални въпроси, с излагане на своята теза по тях, но същите не представляват правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и които да са обусловили изхода на делото, а процесуалните му действия по индивидуализиране на спорното право и неговата правна квалификация. Не е налице и обосноваване наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, релевирани от касатора в изложението му, тъй като всяко едно от тях разкрива различно съдържание, а прилагането на избрана съдебна практика, без посочване в какво се изразява противоречивото решаване на въпроса, не обосновава извода за наличието и на основанието по т. 2. Касаторът има интерес от допускане на касационното обжалване, поради което и носи тежестта да обоснове ясно и конкретно наличието на основанията за това, което в случая с бланкетно посочване на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и доводи, сочещи на касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК /оплакванията против процесуалните действия на съда по определяне на правната квалификация на иска след конкретизирането му във въззивното производство/, това не е постигнато. Затова и касационното обжалване на решението не следва да се допуска, доколкото е налице и правен интерес от обжалването му от този ответник.
С оглед на този изход касаторът следва да заплати на Н. Й. В. направените в настоящето производство разноски в размер на 250 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 168 от 14.04.2010 год. по гр. д. № 938/2009 год. на Софийския окръжен съд по подадената от А. Х. С., чрез адвокат З. Н., касационна жалба против него.
Осъжда А. Х. С. от[населено място] да заплати на Н. Й. В. от[населено място] направените разноски в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: