1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
[населено място], 14.02.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №389/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] за отмяна като неправилно на решение №557 от 23.11.2011г., постановено по гр.д. № 756/2011г. на Врачанския окръжен съд, с което е отхвърлен установетелния иск по чл.422 ГПК на касатора срещу [фирма] [населено място], за вземане в размер на 13 394.45 лв. главница, представляваща неплатена начислена ел.енергия по фактури м.І.2010г., лихва за забава в размер на 884.07 лв., както и в частта за разноските. Касаторът обосновава допускането на въззивното решение до касационен контрол с критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмен отговор изразява становище за отсъствието както на основната предпоставка, така и на допълнителните критерии за селектиране на касационните жалби. Направено е искане за присъждане на разноски по делото в размер на 2190 лв. В подкрепа на изразеното в писмения отговор на касационната жалба становище представя съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, срещу валидно въззивно решение, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С решение от 1.07.2011г. по гр.д. № 689/2010г. на Оряховския районен съд е уважен иск по чл.422 ГПК на [фирма] срещу [фирма] за сумата от 14 278.52 лв. представляваща неплатена сума за доплащане на ел. енергия начислена за м.януари 2010г. и лихва за забава. Ищецът е твърдял, че на 16.12.2009г. е извършена проверка на потребителя [фирма], при която е установено неправерно присъединяване към електроразпределителната мрежа чрез маниполиране на измервателното устройство, подробно описано в исковата молба. Въз основа на установеното частично неизмерване на ел. енергията и в съответствие с чл.25, ал.2, т.1 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на Ч. е извършена корекция на сметките на доставената, измерена и незаплатена ел. енергия от потребителя към 14.10.2009г. по четири броя фактури, издадени на 21.12.2009г. Решението е отменено, а исковете са отхвърлени като неоснователни. Въззивният съд е приел, че през процесния период са действали разпоредбите на ЗЕ/ ДВ. бр. 107 от 9.12.2003г./ и приетите въз основа на него Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Ч., за съществуващи облигационни отношения между страните по делото за доставка на ел.енергия за стопански нужди. На последно място съдът се е позовал на решение № 189 по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ТК постановено по реда на чл.290 ГПК, с което се приема, че чл.25 от ОУ е нищожна клауза на основание чл.146, ал.1 З. и чл.26 , ал.1 ЗЗД и поради тази причина не намира приложение в правоотношенията между страните и след като ищецът не е установил предпоставките за възникване на правото за едностранна корекция на сметката няма вземане в размера за който има издадена заповед за изпълнение.
По изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК:
Първият материалноправен въпрос е за правото на енергийното дружество да извършва корекция на сметки за ел. енергия при възникнали договорни отношения между доставчика и потребителя, като се поддържа, че няма уеднаквена съдебна практика по този въпрос. Въпросът е поставен общо без да са съобразени конкретните факти и обстоятелства приети от съда след оценката на които е приел за недоказано вземането на ищеца по установителния иск. Окръжният съд е направил извод, че съставения на 16.12.2009г. констативен протокол не обвързва с формална и материална доказателствена сила ответника, тъй като лицето, което го е подписало от името на потребителя на ел. енергия към датата на съставеното му не е бил негов служител или работник. С оглед на този извод за доказателствената сила на констативния протокол по отношение на ответника, съдът е приел за недоказано вземането на ищеца по основание и размер по представените фактури, тъй като констатираната от в.л. грешка при измерването е направена на база данните от оспорения от ответника констативен протокол, а не на база проверена от в.л. грешка при отчитането на измервателното техническо устройство.
На второ място противоречивата съдебна практика по тълкуването и приложението на чл.25 от ОУ е преодоляна със задължителна за съдилищата практика на ВКС, ТК постановена по реда на чл.290 ГПК. Когато тази задължителна практика е съобразена от решаващия съд не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, независимо от това, че има влезли в сила съдебни актове даващи противоречиво разрешаване на правния въпрос, в какъвто смисъл е задължителното тълкуване в т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Така съгласно приетото с решение №189 по т.дело № 39/2010г. на ВКС, ТК ІІ т.о., съобразено от въззивния съд при постановяване на решението, случаите в които отклоненията в показателите на консумираната ел. енергия се дължат на неправомерно поведение на потребителите доставчикът на ел. енергия следва да установи периода на грешното измерване или не измерване и да се отчете реално консумираната ел. енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за ел. енергия за минал период позволява на доставчика получаването на цена за недоставена или неизползвана от потребителя ел. енергия.
В раздел ІІІ и ІV на Изложението касаторът излага подробни съображения защо счита, че клаузата на чл.25 от ОУ на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма] не е нищожна и предвидената в нея отговорност на потребителя не противоречи на регламента на чл.82 ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност. Несъгласието на касатора с крайния резултат по иска следва да бъде преценявано като довод за неправилност на въззивното решение и несъгласие със застъпеното от ВКС, ТК становище за нищожност на посочената разпоредба в решения №189 по т.дело № 39/2010г. Предвид произнасянето на ВКС по въпроса за действителността на чл.25 от ОУ и отговорността на потребителя на ел. енергия при манипулация на техническото средство за нейното измерване, с решения, които имат задължителен за съдилищата характер / т.2 и т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/ настоящия състав намира за неоснователно твърдението, че произнасянето по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона както и за развитие на правото.
Касаторът поставя процесуалния въпрос следва ли съдилищата автоматично, без оглед на фактическата обстановка установена по конкретното дело, да се позовават на задължителния характер на решение №189 по т.дело №39/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Поддържа се, че въззивният съд като се позовал на цитираното решение на ВКС не е съобразил, че в случая Закона за защита на потребителите се прилага единствено и по отношение на физическите лица, каквото качество ответника няма, поради факта, че е регистрирано като търговско дружество. Въпросът не е обуславящ изхода на спора, доколкото съдът е приел, че касаторът не е доказал обективно вземането си по основание и размер с оглед на оспорените констатации в съставения на 16.12.2009г. констативен протокол, като непротивопоставим на ответника и невъзприемането на заключението на СТЕ, която не е направила самостоятелни констатации за консумираната ел. енергия от ответното дружество при доказано манипулирано техническо средство за измерване. На второ място не е посочен допълнителния критерий за селектиране на касационните жалби по т.т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение, настоящия състав на ВКС, ТК намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед на резултата от касационното обжалване на ответника ще следва да се присъдят доказаните направени в това производство разноски в размер на 2190лв. по договор за правна защита и съдействие от 5.04.2012г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №557 от 23.11.2011г., постановено по в.гр.дело№756/2011г. на Врачанския окръжен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] – София да заплати на [фирма], [населено място] разноски 2190 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: