7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
[населено място] , 14,07,2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо търговско отделение,в открито съдебно заседание на шести юни, през две хиляди и шестнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при секретаря Милена Миланова , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 661 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.47 т.2 пр. първо, т.3 пр.второ,т.4 и т.6 ЗМТА.
Образувано е по иск на М. Т. К. против решение № 9941/29.08.2014 год. по арб.дело № 3373/2012 год. на Арбитражен съд София,с което ищцата е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 218,52 лева – задължение по договор за мобилни услуги, както и сумата от 48,82 лв., мораторна лихва върху главницата,за периода 20.12.2009 г. – 15.02.2012 год.,ведно със законната лихва върху главницата считано,от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.Ищцата твърди, че между нея и [фирма], от което дружество ищецът черпи правата си срещу М. К., по силата на договор за цесия, няма сключено арбитражно споразумение, а разпоредбата на чл.7 ал.3 ЗМТА е неприложима,тъй като не е имала възможност да оспори компетентността на арбитража , както и да участва в арбитражното производство. Твърди, че не е била уведомена за назначаването на арбитъра, нито за арбитражното производство като цяло.Квалифицирайки нарушението като такова на арбитражната процедура, а не по образуването на арбитражния състав, страната се позовава на едноличното разглеждане на спора от арбитър, въпреки липсата на споразумение между страните, в противоречие с чл.11 ал.1 пр. второ ЗМТА. Позовава се и на нарушения на чл.13 ЗМТА и чл.17 ЗМТА – непредставена от арбитъра декларация за независимост и безпристрастност и продължително бездействие на същия за разрешаването на спора, с оглед което,очевидно по силата на закона, счита правомощията му прекратени.Противоречие на решението с обществения ред на Република България се мотивира с предоставения на ищцата седмодневен, вместо четирикратно по-дългия според ГПК, срок за отговор на исковата молба, както и предвид произнасянето на арбитражния съд по съществото на спора, при липса на доказателства за основанието и размера на вземането, освен такива за прехвърлянето му от [фирма] в полза на ищеца [фирма] чрез цесия.
Ответникът – [фирма] – оспорва основателността на иска . Счита, че с оглед неоспореното от ищцата, като удостоверено от същата, получаване на уведомление от 07.09.2013 год.,предвид непротивопоставянето й изрично на компетентността на арбитража , в срока по чл.20 ал.1 ЗМТА – най-късно с отговора на исковата молба, следва да се приложат последиците на чл.7 ал.3 ЗМТА – фикция за наличие на арбитражно споразумение, както с оглед компетентността на АС София да разгледа спора, така и относно компетентността да разгледа същия в състав от един арбитър,съобразно чл.46 и сл. от Правилника на АС София, според които и при искове с цена до 25 000 лева се прилага ускорено производство / чл.46 /, решаващият орган по което се състои от един арбитър / чл.47 /,избиран , както и заместник на същия, от Председателя на АС в 7-дневен срок от постъпване на исковата молба /чл.48/. Ответникът оспорва твърдението за неподадена от арбитъра декларация за независимост и безпристрастност,както и релевантността на довода относно краткия 7–дневен срок за депозиране на отговор на исковата молба, като способен да обоснове основание за отмяна на решението по чл. 47 т.3 пр. второ ЗМТА – противоречие с обществения ред на Република България.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че искът е предявен в срока по чл.48 ал.1 пр.първо ЗМТА,считано от получаване на арбитражното решение – не по-рано от 5 ноември 2015 год. / предвид нечетливост на датата на получаване,но изхождайки от датата на клеймото за изпращане пратката по пощата /.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Арбитражният съд е обосновал компетентността си с приложение чл. 7 ал.3 ЗМТА,предвид непротивопоставяне на ищцата – ответница в арбитражното производство – на компетентността му,въпреки липса на арбитражна клауза за разглеждане на спора / неустановена такава както в договора с цедента, така и последваща с цесионера – ответник /, в указания 7-дневен срок от получаване на уведомлението за образуване на арбитражното дело,с приложена към същото искова молба. Срокът за отговор е обоснован с чл.54 от Правилника на АС София, като приложим за ускорени производства – по дела с цена на иска до 25 000 лева,в отличие от общия 14-дневен срок,съгласно чл.9 ал.2 от Правилника. Разписката за получаване на уведомлението – на 07.09.2013 год. , изхожда от ищцата и същата не е оспорила автентичността на подписа си.Спорът е разгледан от един арбитър, депозирал декларация за независимост и безпристрастност, като ищцата не е участвала и в самото арбитражно производство.
При така установеното настоящият състав обосновава следните правни изводи :
Неоснователен е доводът за липса на арбитражно споразумение. Ищцата – ответница в арбитражното производство – е редовно уведомена за образуването на арбитражното дело пред АС София и в срока по чл.20 ал.1 ЗМТА не е оспорила компетентността на арбитража. Следователно,правилно арбитражният съд е обосновал компетентността си с приложение фикцията на чл.7 ал.3 ЗМТА. Действително разпоредбата не би могла да намери приложение при неуведомяване на страната за образуваното арбитражно производство, тъй като последното обективно изключва възможността й да упражни право на възражение срещу компетентността на арбитража. Неоснователно е,обаче, твърдението за неуведомяване. Настоящият състав не споделя даденото в реш.№ 187 по т.д.№ 2842 / 2015 год. на І т.о. на ВКС разрешение, че под „ участие в арбитражното производство„,чл.7 ал.3 ЗМТА визира не простото непротивопоставяне на компетентността на арбитража, а активното участие в производството – с действия,вкл. с писмено обективирани волеизявления. Подобно тълкуване се явява в логически дисонанс с изискването на чл.20 ал.1 ЗМТА, а именно – противопоставянето на компетентността,дължимо изрично,да бъде извършено не по-късно от отговора на исковата молба / освен при обосноваване на уважителна причина за пропускането на този срок /. След като законът свързва последиците на чл.7 ал.3 ЗМТА с бездействие на страната по оспорване компетентността на арбитража в релевантен период до отговора на исковата молба, то очевидно игнорира значението на последващото й фактическото участие или неучастие в арбитражното производство / като се държи сметка,че приложимата процедура би могла и да не предпоставя участие в открито заседание, а единствено размяна на книжа /.
Оборено от доказателствата по арбитражната преписка е и твърдението на страната за недепозирана от арбитъра,разгледал спора, декларация за независимост и безпристрастност,съгласно чл.13 ЗМТА, макар че както това нарушение, така и бездействие на арбитъра за своевременно решаване на спора, не съставляват надлежни основания за отмяна на решението,съобразно някоя от разпоредбите на чл.47 ЗМТА. Чл.17 ал.2 ЗМТА предвижда предпоставките при които се прекратяват правомощията на арбитър,който не е в състояние да изпълнява задълженията си или неоснователно бездейства. Съдържанието на ал.2 изключва тълкуване на ал.1 на същата разпоредба, като визираща автоматично прекратяване на тези правомощия, вкл. поради липса на определеност или определяемост на момента на това прекратяване, с въведени и преценими за настъпването му предпоставки,различни от предвижданите в ал.2 на разпоредбата: обективирано волеизявление на арбитъра за оттегляне, взаимно съгласие на страните в арбитражното производство за прекратяване на правомощията му или волеизявление на Софийски градски съд, при непостигнато взаимно съгласие на страните .В случая страните не са се възползвали от тази възможност, а забавата за разглеждането на спора, в каквото на практика рефлектира бездействието на арбитъра,не е въведено като основание за отмяна от никой от фактическите състави на чл.47 ЗМТА,нито е равнозначно на соченото от страната – чл.47 т.6 пр.второ ЗМТА – нарушение на арбитражната процедура. Недепозирането на декларация по чл.13 ЗМТА от арбитъра / макар да се установява противното /, при неустановени обективно обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения за неговата безпристрастност или независимост, също не опорочава арбитражната процедура, видно от самата редакция на чл.13 ЗМТА,който визира задължение за деклариране на такива обстоятелства, не и за деклариране на липсата им, както и съобразяването на такива обстоятелства като основание за отвод, съгласно чл.14 ЗМТА,а не абстрактното им съществуване.
По възражението по чл.47 т.3 пр. второ ЗМТА: Липсва легална дефиниция на понятието „обществен ред„, но теорията и съдебната практика безпротиворечиво определят същия като съвкупност от императивни норми и принципи, чието дерогиране е от естество да изключи защитата на основополагащ легитимен интерес, да накърни такива основни права и ценности, общи за всички правни субекти , в противоречие с естествената справедливост, че защитата им се явява обоснована в обществен, а не само частен интерес.Целта на чл.47 т.3 пр.второ ЗМТА не е да санкционира неправилни решения на арбитражния съд,а такива, драстично конфронтиращи не с която и да било императивна правна норма,а с такава, която брани права и ценности,общи за всички правни субекти или права и ценности на отделния правен субект,но от такова естество, че по волята на законодателя е обезпечено зачитането им от всички,от своя страна гарантиращо обществения интерес.Позоваването на краткостта на срока за отговор на исковата молба – седмодневен – само по себе си не е от естество да обоснове нарушение на конституционно гарантиран принцип на защитата на страната. Бидейки несъгласна с приложимата според Правилника на конкретния АС процедура за разглеждане на спора / впрочем необвързваща я, поради липса на арбитражно споразумение между страните ,с предмет прилагането й – чл.24 ЗМТА /, страната не е била лишена от възможността да й се противопостави, било оспорвайки изобщо компетентността на арбитража,а ако приема същата – позовавайки се на изискването на чл.24 ЗМТА – за прилагане на „ подходящ начин за разглеждане на делото„ / при липса на споразумение за приложимата арбитражна процедура /, който да би осигурил на страните„ равни възможности да защитят своите права„.Несъстоятелно е и позоваването на произнасяне по иска без доказателства, доколкото такива обективно са представени и преценени. Годността им като доказателствени средства, респ. преценката на съда за притежавана от същите материална доказателствена сила относно спорните факти,е основание за квалифициране на решението като неправилно, но не и противоречащо на „ обществения ред „ , съобразно смисъла на това нарушение, изведен по-горе, а именно : накърняване на основополагащи за функционирането на държавата и обществото принципи и императивни правни норми,изразяващи и гарантиращи основни общочовешки идеи и ценности. Контролът по чл.47 ЗМТА не е контрол на решаваща по същество инстанция и върху правилността на решението, поради което е и ограничен / в хипотезата на чл.47 т.3 пр. второ ЗМТА / до преценка за нарушение на свръхповелителни правни норми,каквито не са процесуалните норми за цененето на доказателствата,нито досежно обосноваността на решението.
Основателно е ,обаче, възражението по чл.47 т.6 пр. първо ЗМТА – за нарушение на процедурата по образуване на арбитражния съд , предвид противоречие с чл.11 ал.1 пр.второ от ЗМТА и липсата на изрично споразумение за това между страните. Настоящият състав не споделя довода на ответника,че с непротивопоставяне на компетентността на арбитража , респ. прилагане последиците на чл.7 ал.3 ЗМТА , страната не се е противопоставила и следва изрично да се считат приложими уредените в Правилника на съответния арбитражен съд правила относно образуването на арбитражния съд,аналогично и за приложимата процедура за отвод или за разглеждането на делото / арбитражната процедура /. Приложението на чл.7 ал.3 ЗМТА следва да се съобрази с определението за „арбитражно споразумение„ в ал.1 на същата разпоредба, според което „ арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове,които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение”.ЗМТА не съдържа фикция,че непротивопоставянето на компетентността на конкретния арбитраж,при действително липсваща арбитражна клауза,съставлява и съгласие с правилника на същия арбитраж,относно сформиране на арбитражния състав, приложимата арбитражна процедура за разглеждане на делото или процедурата за отвод.Напротив, чл.11, чл.12, чл.15 и чл.24 ЗМТА изрично предвиждат правила, приложими при фактическа липса на споразумение между страните относно състава и образуването на арбитражния съд, процедурата за отвод и за разглеждането на делото.Ако арбитражната клауза,визираща конкретна арбитражна институция, винаги предполага сама по себе си и съгласие относно приложимите от същата институция правила,досежно образуването на арбитражния съд, процедурата по отвода и разглеждането на делото, то разпоредбите на чл.11,чл.12,чл.15 и чл.24 ЗМТА биха се напълно обезсмислили.На още по-голямо основание този извод следва в хипотезата на приложима фикция за наличие на арбитражно споразумение по чл.7 ал.3 ЗМТА. Следователно, разпоредбата на чл.46 и сл. от Правилника на АС София, за еднолично разглеждане на спора, като предмет на „ускорено производство „, по дела с по-нисък материален интерес, са непротивопоставими на ищцата и при липса на изрично споразумение между страните за разглеждане на спора от един арбитър, следва да намери приложение разпоредбата на чл.11 ал.1 пр. второ ЗМТА.Неспазването й обосновава нарушението, визирано в чл.47 т.6 пр. първо ЗМТА и отмяна на арбитражното решение на това основание, с връщане на делото за ново разглеждане от тричленен състав на арбитражния съд,съгласно чл.49 ЗМТА. Цитираните от ответника решения на състави на ВКС са неприложими, като постановени в различна от настоящата хипотеза : така в реш.№ 62 по т.д.№ 4771 / 2013 год. на І т.о. ВКС разрешението е съобразено със сключено между страните арбитражно споразумение за отнасяне спора пред арбитражен съд / спорно е било възприемането на абревиатурата „АС – София при СППМ / „съгласно неговия правилник„, което предпоставя приложимост на взаимно приета от страните процедура и по въпроса за сформиране на арбитражния състав, респ. за разглеждане на делото. Реш.№ 13 по т.д.№ 648 / 2012 год. на І т.о. на ВКС / досежно основанието по чл.47 т.6 ЗМТА / се основава на липса на възражение на страната относно неспазване на изискване, предвидено от също сключено арбитражно споразумение / чл.5 ЗМТА/. В реш.№ 159 по т.д.№ 150 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС изобщо не е разглеждано основание по чл. 47 т.6 ЗМТА.
Съобразно изхода на делото, ответникът следва да възмезди ищцата за понесени в настоящото производство разноски в размер на 50 лева държавна такса, както и да заплати , при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. на адв.В. М. – процесуален представител на ищцата , адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.47 т.6 пр.първо ЗМТА решение № 9941/29.08.2014 год. по арб.дело № 3373/2012 год. на Арбитражен съд София .
ВРЪЩА делото на Арбитражен съд София при СППМ, на основание чл.48 ЗМТА,за ново разглеждане в състав от трима арбитри,съгласно чл.11 ал.1 пр. второ ЗМТА.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. К. понесените за настоящото производство разноски, в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на адв.В. М., процесуален представител на М. К., на основание чл. 38 ал.1 ЗАдв. , възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :