ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 125
София, 15.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 101/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “А“ О. – гр. В. срещу Определение № 545 от 1. ХІІ.2009 г. по ч.т.д. № 578/ 2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 154 от 26. Х.2009 г. по ч.т.д. № 216/ 2009 г. на Добрички окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на “С” ЕО. – гр. С. против “А“ О. – гр. В. с предмет установяване недължимост на парични суми, присъдени с решение от 17.VІІ.2009 г. по т.д. № 15/2009 г. на ТОС, чрез спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело, при гаранция 50 000 лв. Като поддържа по подробно изложените съображения, че определението е неправилно и необосновано, жалбоподателят иска да се отмени. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 и т. 2 ГПК – въпросът за предпоставките за допускане на обезпечение на бъдещ иск и неговата отмяна, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, който въпрос се решава противоречиво от съдилищата. За съдебната практика по поставения въпрос, жалбоподателят представя копия от съдебни актове на различни състави на ВКС.
Ответникът по частната жалба “С” ЕО. – гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че частната жалба е недопустима, излага и подробни съображения за неоснователността й по същество. С Изложение на основанията за недопускане на касационно обжалване, като развива аналогични съображения, иска да се остави без уважение частната жалба и се потвърди въззивното определение. С Писмена молба прави искане за спиране на производството по делото до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по частната жалба срещу Определение № 12 по т.д. № 3/ 2010 г. на Варненски апелативен съд, като представя копия от съдебни актове за съдебната практика за недопустимост на отрицателни установителни искове.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, намира, че частната жалба е недопустима, по следните съображения:
С обжалваното определение по изложените съображения е потвърдено първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск.
Определението на въззивния съд по обезпечение по чл. 390 ГПК, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК – не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определението по допуснато обезпечение на бъдещ иск има несамостоятелен, привременен характер – при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
В случая въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу допуснато обезпечение на бъдещия иск и не е постановил за първи път обезпечителна мярка. Съгласно чл. 396 ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315 ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато обезпечението е постановено от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанционното определение за допуснато обезпечение на бъдещ иск и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение на иск.
По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на страните налице ли са основания за допускане на касационно обжалване и тези по съществото на частната жалба.
С оглед този изход на делото не следва да се разглежда и молбата на ответника по жалбата за спиране на настоящото производство до приключване с окончателен съдебен акт на ч.т.д. № 1475/ 2009 г. на Варненски окръжен съд, по частна жалба срещу което е постановено определение № 12/13.І.2010 г. по ч.т.д. № 3/ 2010 г. на Варненски апелативен съд, невлязло в сила.
За производството по частната жалба не следва на ответника по жалбата да се присъждат исканите разноски, тъй като няма доказателства такива да са направени. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на “А“ О. – гр. В. срещу Определение № 545 от 1. ХІІ.2009 г. по ч.т.д. № 578/ 2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: