ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 125
София, 15.02.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 3481 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В.Н. като процесуален представител на Д.я. № 1 „Ш. п.” [населено място] и по насрещната касационна жалба на адвокат З.Т. като процесуален предстватиле на Н. Д. П. и С. Н. П., и двамата от [населено място], срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд от 24.ІІІ.2017г. по в.гр.д. № 37/2017г.
В отговорите си по реда на чл.287 ал.1 ГПК страните са заели становища за недопускане на касационно обжалване. Касаторът – ответник претендира разноски.
Касационната жалба на Д. я. № 1 „Ш. п.” е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 24.ІІІ.2017г. Л. по въззивни жалби и на двете страни е потвърдил решението на Ловешкия РС от 02.ХІІ.2016г. по гр.д. № 1955/2015г., с което Д. я. № 1 е осъдена да заплати: на Н. Д. П. 3148.50лв. обезщетение за имуществени вреди, в т.ч. 1683лв. медицински разноски и 1504.50лв. – разноски за погребение, и 49820лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на П. П. при трудова злополука, ведно със законната лихва от 28.VІІІ.2015г. до окончателното изплащане, и на С. Н. П. 29820лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.VІІІ.2015г. Първоинстанционното решение е потвърдено и в отхвърлителните му части за разликите до пълните предявени размери 80000лв. за Н.П. и до 40000лв. за Ст.П..
Въззивният съд е приел за установена трудова злополука с П. П., станала на 25.VІІІ.2015г. – по време на почистване от персонала на детската градина П. паднала от стол върху пода, ударила си главата в паркета, вследствие на което получила черепно-мозъчна травма – счупване на черепната основа, започваща от тилната кост в лявата най-изпъкнала част на тила, с последващ оток на мозъка и мозъчна смърт. С протокол на ТП на НОИ са констатирани нарушения на нормативни актове по здравословни и безопасни условия на труд – не са идинтифицирани опасностите при работа на височина при почистване и хигиенизиране на работни помещения, не е представена инструкция за безопасна работа при такива дейности, не е проведен инструктаж на пострадалата. Въз основа на съдебно-медицинска експертиза е направен извод, че смъртта на П. е в пряка причинно-следствена връзка с травматичното й увреждане при падането й от стол върху твърдия под.
Прието е, че отговорност за последиците от трудовота злополука носи ответната детска градина като работодател на пострадалата. В тази насока съдът се е позовал на Наредба № 26/18.ХІ.2008г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни, според която детските ясли са организационно обособени структури, създавани от общините, с финансиране от общинските бюджети на издръжката на децата, управлението и ръководството на яслата се осъществява от директор, сключващ, изменящ и прекратяващ трудовите договори с работещите в яслата лица.
При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид: възрастта на пострадалата – 58 години, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта й, степента на родствена близост с претендиращите обезщетения /съпруг и син/, действителните им отношения – до смъртта всички живели заедно в едно домакинство, били задружно семейство, загрижени един за друг, с внезапната смърт ищците били лишени от грижите, които Пашова полагала за домакинството и лично за тях, като съпругът имал здравословни проблеми, довели до инвалидизирането му 75%, а тя била по професия медицинска сестра, касае се за внезапна смърт на изключително близък човек, загуба на морална подкрепа и опора, настъпила видима промяна в душевното им и здравословното състояние на съпруга. С оглед на това и приспадайки платените на ищците от НОИ по 2000лв., съдът е счел, че обезщетения в присъдените размери отговарят на обеществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Съдът не е разгледал направеното едва с въззивната жалба възражение на ответника за съпричиняване като преклудирано на основание чл.133 ГПК.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът-ответник сочи като основание за допускане на касационно обжалване въпроса „кой е ненадлежен ответник по иск по чл.200 КТ, заведен от наследниците на починал при трудова злополука работник в организационнно обособена структура към [община] – детска ясла”. Изложени са съображения за неправилност на извода на въззивния съд в тази насока, тъй като първоначалния трудов договор бил сключен с Общината, а само последващите анекси – от директора на яслата, в случая се касаело за възлагане на правомощия за сключване на договори от кмета на директора на яслата, а и търсеното и присъдено обезщетение било повече от годишния бюджет на яслата. Сочи се произнасяне от въззивния съд по въпроса в противоречие с едно решение на ВКС по гр.д. № 954/2010г. ІV ГО.
Така поставеният въпрос не обосновава допускането на касационно обжалване. Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със сочената практика на ВКС, доколкото с нея е дадено разрешение за правомощието на кмета на община да извърши и сам действие, за което е упълномощил ръководител на структурно и икономически обособено звено, предвид настъпването на правните последици от решението в правната сфера на общината, когато трудовия договор е сключен със звеното. Следва да се посочи, че в случая извод за възлагане на правомощия от кмета на директора на яслата не е формиран. Изводът е, че устройството и дейността на яслата като организационно и икономически обособено образувание и правомощията на директора й произтичат от нормативен акт – чл.8 от Наредба № 26/2008г., което обосновава качеството й на работодател по смисъла на пар.1 от ДР на КТ, респективно правосубектността й да участва като страна по разглеждания спор.
Не е основание за допускане на касационно обжалване и вторият поставен в изложението въпрос „изпълнил ли е въззивният съд задължението за обсъждане на всички доказателства, възражения и доводи, като не е обсъдил възражението за съпричиняване”. Въпросът е обоснован с твърдението, че не с въззивната жалба за първи път, а в т.5 от отговора си ответникът е въвел такова възражение. Въпросът не е от значение за изхода на спора по делото. В т.5 от отговора си на исковата молба касаторът обосновава становището си по твърдението на ищците за допуснати нарушения на правила по Закона за безопасни и здравословни условия на труд, по Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, по Наредба № 7/1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и по Наредба № РД-07-2/2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите, като сочи, че такива нарушения няма, защото че не се касае до работно оборудване, за което да има задължение да се предоставя допълнителна информация, че не е имало конкретно поставяне на задача, изискваща изпълнение на височина, че почистването на прозорци и високи повърхности в яслата не изисква качване на височина, тъй като са осигурени четки с разтегателни дръжки. Така заявеното в посочената част от отговора няма отношение към възражение за намаляване отговорността на работодателя поради допринасяне от пострадалата за трудовата злополука, допускайки груба небрежност /чл.201 ал.2 КТ/. Това следва и от изразеното пак там становище, че „няма свидетели, които да потвърдят категорично, че пострадалата е взела намиращия се в спалното помещение стол, с какви намерения, дали се е качила на него или направила опит да се качи или да слезе; този стол стои постоянно в това помещение и се използва от служителите да престояват при децата по време на следобедния им сън”.
С оглед на изложеното ВКС на РБ намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по касационната жалба на Д. я. № 1 не следва да бъде допускано.
С оглед този извод и на основание чл.287 ал.4 ГПК насрещната касационна жалба Н. и С. П. не следва да бъде разглеждана.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на Н. и С. П. следва да бъдат присъдени 2260лв. разноски за настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.VІ.2017г. и представена разписка за плащане от същата дата.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд Ловеч, граждански състав, № 54 от 24.ІІІ.2017г. по в.гр.д № 37/2017г. по касационната жалба на Д. я. № 1 „Ш. п.” [населено място].
ОСЪЖДА Д. Я. № 1 „Ш. П.” [населено място] да заплати на Н. Д. П. и на С. Н. П., и двамата от [населено място], 2260лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: