1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София, 15 март 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове:МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №594/2016 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. Р. Г., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Ц. М., срещу определение № 14841/23.07.2015 г. по ч.гр.д. № 9243/2015 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение жалбата му срещу определение от 06.03.2015 г. по гр.д. № 3843/2011 г. на С. райнен съд. С първоинстанционното определение жалбоподотелят е осъден да заплати на основание чл.78, ал.4 ГПК на Н. М. Н., [населено място], сумата 3 600 лв. – деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Според Софийския градски съд първоинстанционният съд е бил валидно сезиран с искане за присъждане на разноски от ответника още с отговора на исковата молба. Няма произнасяне по това искане едновременно с прекратяване на производството по делото. В същото открито съдебно заседание ответникът е поискал от съда да се произнесе по искането му за разноски. Оттук следва, че това искане, което е записано в протокола от откритото съдебното заседание, проведено 10.12.2013 г., е такова по реда на чл. 248 ГПК и същото е направено в срок. Обстоятелството, че Софийският районен съд се е произнесъл по това искане по-късно след молба на ответника от 21.10.2014 г., не заличава наличието на искането от 10.12.2013 г., нито променя характера на молбата от 21.10.2014 г. Последната не е молба по чл. 248 ГПК, а е искане към районния съд да се произнесе по вече направено на 10.12.2013г. искане по чл. 248 ГПК. Ето защо молбата по чл. 248 ГПК на ответника е подадена в срок. Производството по делото по предявените искове пред районния съд е прекратено, поради което ответникът на основание на чл. 78, ал. 4 ГПК има право на разноски по делото. Такива разноски към момента на прекратяване на делото и отправяне на искането за присъждане на разноски, ответникът е бил направил за възнаграждение за адвокат в размер на 3 600 лв. с вкл. ДДС. Ищецът е направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Предмет на делото са били положителни установителни искове за два недвижими имота с обща цена от 98 355 лв., както и два иска за прогласяване нищожност на нотариални удостоверявания. Минималното възнаграждение за адвокат по Наредбата за адвокатските възнаграждения към момента на прекратяване на делото – 10.12.2013 г. е било общо в размер на 2717,10 лв. без ДДС, а уговорено , платено и присъдено на ответника от районния съд е 3000 лв. без ДДС. Това обаче само по себе си не може да обоснове извод, че същото е прекомерно. Наредбата посочва само минималните размери, но не въвежда ограничение за уговаряне на възнаграждението в по-голям размер. Всяка страна по делото е свободна да организира защитата си по начин, който е приела, че съответства на нейните интереси и възможности. Произнасянето на съда по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК не внася промени в отношенията на страните по договора за правна помощ. Това произнасяне се отразява на имущественото състояние на страната, в чиято полза е решено делото, доколкото ако не се присъдят всички направени от нея разноски, тя реално остава без възможност да си възстанови сторените разноски от страната, предизвикала неоснователно спора и необходимостта от тези разноски. Освен цената на исковете, правната и фактическа сложност на делото, процесуалните усилия за защита по делото, при възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се преценява и дали така уговореният размер на възнаграждението противоречи на принципа на справедливост с оглед на възможностите на страната да прецени тези обстоятелства към момента на организиране на защитата си и уговаряне на възнаграждението за адвокат. За ответника по исковете това е моментът, в който подготвя отговора на исковата молба. За да се уважи възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение изцяло или частично, следва уговореното възнаграждение да е в такъв размер, който да обоснове извод, че е налице несъответствие между този размер от една страна и от друга страна – сложността на делото, на цената по исковете, процесуалните усилия до степен такава, че възлагане на тези разноски в тежест на насрещна страна да е необосновано и да противоречи на добрите нрави и принципа на добросъвестност. В конкретния случай ответникът е организирал защитата си по делото с оглед на заявените в исковата молба четири отделни иска, като независимо че по делото е проведено само едно заседание, в което производството е прекратено, то адвокатското възнаграждение в размер от общо 3000лв. без ДДС не е прекомерно. Същото е само с 9,43% над минималното по Наредбата и така определеният размер съответства на цената на исковете и процесуални усилия за организиране на защитата.
Според жалбоподателя обжалваното определение е неправилно поради противоречие с разпоредбите на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са доводи за произнасяне по следните правни въпроси: допустимо ли е допълване на съдебния акт по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските, ако искането за това е направено след законно установения срок и дали следва съдът да присъжда 20 % данък добавена стойност на страната, след като не са представени доказателства, че процесуалният и представител е регистриран по ЗДДС. Твърди се, че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни определения.
Ответникът по частната жалба Н. М. Н., [населено място], оспорва същата.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по правни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторите са формулирали въпроси, които не са обусловили изхода на делото. Това е така, защото въззивният съд е приел, че искането за допълване на определението в частта за разноските е направено в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Съдът не е присъдил 20 % ДДС върху възнаграждението, а е приел, че в договора за правна помощ уговорената цена, включва и ДДС. При това положение евентуалният намален размер на адвокатското възнаграждение също би бил с включен ДДС, но в случая е направен извод, че не са налице предпоставките, посочени в разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на платеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14841/23.07.2015 г. по ч.гр.д. № 9243/2015 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.