О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
[населено място], 16.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 487/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №198 от 21.10.2010г., постановено по т.дело № 78/2010г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение №49 от 11.05.2010г. по т.дело №140/2009г. на Русенския окръжен съд. Жалбоподателят [фирма] иска отмяна на решението като неправилно. В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на критерия за селекция по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците Г. С. Г. и Р. Д. З. от [населено място] чрез пълномощника си адв. Е. М. поддържат становище да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Русенският окръжен съд е сезиран от ответниците по касация Г. С. Г. и Р. Д. З. с иск по чл.74 ТЗ срещу дружеството касатор [фирма] за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците от 22.06.2009г. и 13.07.2009г. поради нарушение на чл.139, ал.1 ТЗ. Искът е уважен. За да потвърди въззивното решение, ВтАС е приел, че по делото не са представени доказателства за лично връчване на покана / уведомления/, каквото е изискването на чл.139, ал.1 ТЗ. За неоснователен е счетен довода на дружеството, че е достатъчно изпращането на уведомленията на известните на дружеството адреси на съдружниците – ищци, а дали те са получени лично от тях е факт ирелевантен за спора. Доказано е изпращането на уведомленията на адреса на ищците, но не е доказано личното им връчване. Назначената почеркова експертиза е установила, че обявленията не носят подписите на двамата съдружници.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Касаторът поставя следния правен въпрос, който може да бъде конкретизиран така: изпращането на поканата на известния на дружеството адрес на съдружника достатъчно ли е за да се приеме, че е уведомен за събранието, при поддържан допълнителен критерий за противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата и по конкретно на решение от 11.04.2008г. по т.дело № 686/2007г. на ВКС, ТК, І о.
Поставеният въпрос не изпълнява общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В случая обуславящият извод на решаващия съд за основателност на иска по чл.74 ТЗ, е че след като поканата / уведомлението/ не е връчени лично на съдружниците, не е изпълнена процедурата за свикване на общото събрание на съдружниците. Не е налице обаче и допълнителния критерий, доколкото двете решения са постановени при различна фактическа обстановка отнасяща се до връчване на поканата на съдружника за общото събрание. В представеното от касатора решение е поставен въпросът за адреса, на който дружеството е задължено да изпрати на съдружника поканата за събранието – на посочения в регистъра адрес или на адреса посочен от съдружника в хода на производството по чл.74 ТЗ. В конкретният случай не е имало спор за адреса, на който да се връчат поканите на съдружниците за общото събрание.
Не е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото касаторът поставя общи въпроси за свикването на общо събрание на съдружниците, по които не само разпоредбите на ТЗ са ясни, но и по приложението им установена съдебна практика..
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. На ответника се присъждат разноски, така както са доказани от представения договор за правна помощ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №198/21.10.2010г., постановено по в.гр.дело № 78/2010 г. на Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] – Р. да заплати на Г. С. Г. и Р. Д. З. от [населено място] разноски по 600лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: