О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 125
С., 16.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2807 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на Ж. А. А. чрез адв. М. П. срещу решение № 196/30.06.2017 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, Търговско отделение, І-ви състав по в.т.д. № 220/2017 г. в частта му, в която след частична отмяна на решение на Пазарджишки окръжен съд /ПзОС/ е постановено решение, с което по предявения от [фирма] иск по чл.422 ГПК е прието за установено по отношение на Ж. А., че съществува вземането, произтичащо от договор за паричен заем „Credit pro“ от 28.05.2013 г. в размер на 12500 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 05.02.2015 г.; остатък от договорна лихва по договора за същия заем „Credit pro“ в размер на 12493.13 лв., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 144/09.02.2015 г. и изпълнителен лист № 431/09.02.2015 г. по ч.гр.д. № 303/2015 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, присъдени са разноски.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. В изложението си касаторът формулира следните въпроси: „1.Длъжен ли е ищецът да докаже наличието на уведомяване и изобщо предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост дори и при липса на оспорване от страна на ответника?“ – материалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната съдебна практика в т.18 от ТР № 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 2. Следва ли при връчване на нотариална покана по реда на чл.47, ал.1 от ГПК да се удостовери, че адресата на тази покана не е открит на посочения адрес за връчване, както и че няма други лица на този адрес, които са съгласни да приемат книжата, след което да се установи чрез справка каква е адресната регистрация на адресата и едва след това да се залепи уведомление, като се отрази къде и кога то е извършено, като от датата на залепването започва да тече двуседмичния срок, в който лицето маже да се яви, за да получи книжата на посоченото в уведомлението място? – процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на съдилищата; 3.Нищожно на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД ли е възнаградителната лихва в размер на 5.2% месечно? – материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на съдилищата.“
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПзОС е предявен установителен иск срещу Ж. А. по реда на чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на Ж. А., че същата има задължение към [фирма], произтичащо от договор за паричен заем „Credit pro“ от 28.05.2013 г. в размер на: 12500 лв. – главница по договора за паричен заем ведно със законна лихва; остатък от договорна лихва в размер на 16188.66 лв. и 18654.47 лв. – остатък от начислена неустойка по същия заем, за които е издадена заповед за изпълнение. Искът е отхвърлен изцяло от ПзОС, тъй като е приета недоказаност на валидно възникнало между страните договорно отношение по сключен между тях договор за паричен заем, тъй като не е имало доказателства [фирма] да е вписан в регистъра на финансовите институции по чл.3а ал.1 ЗКИ към момента на отпускане на кредита, без да са разгледани другите направени възражения на кредитополучателя, сега касатор. С оглед представените доказателства пред П. за вписване на кредитодателя в регистъра на финансовите институции по чл.3а ал.1 ЗКИ към датата на отпускане на кредита, П. е изменил първоинстанционното решение – след частична отмяна е приел дължимост на главница по кредита от 12500 лв. със законната лихва и дължимост на договорна лихва в размер на 12493.13 лв. В останалата част П. е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение, като е приел нищожност на уговорената неустойка, противоречаща на добрите нрави, тъй като е прекомерна по размер – 0.1 % от заемната сума или 12.50 лв. на ден за всеки ден забава, без определен краен срок. За неоснователно е прието възражението за прекомерност на възнаградителната лихва в размер на 5.2% месечно. Изложени са съображения, че тя действително е по-висока от законната лихва, но възнаградителната лихва съставлява цена – възнаграждение, която се дължи за ползване на паричната сума за определено време и доколкото се касае за възнаградителна, а не за санкционна лихва и при свободата на договаряне /чл.9 ЗЗД/, тази лихва е определена в клаузите на договора ясно и разбираемо и няма основание да се приеме прекомерност за същата.
Първите два въпроса са във връзка със спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, както се поддържа. Следва да се посочи още, че до момента А. не е оспорила наличието и получаване на уведомление от кредитодателя за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита в изпълнение на чл.7 т.1 от сключения договор в какъвто смисъл е и даденото разрешение в т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, задължаваща кредитодателя да обяви на длъжника предсрочната изискуемост, независимо от предварително договореното то да стане без уведомление. В настоящия случай уведомлението е сторено с нотариална покана от 15.12.2014 г. с отбелязване, че на 22.12.2014 г. на основание чл.47 ал.1 ГПК е залепено уведомление на вратата на сградата, находяща се в [населено място], [улица]бл.99 ет.11 ап.66 – адрес на Ж. А. А. с указание да се яви в двуседмичен срок да получи адресираната до нея нотариална покана. Вписано е, че в указаният срок лицето не се е явило, нито е изпратило свой пълномощник и поканата се счита за връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК на 05.01.2015 г. Тази покана е приложена към исковата молба пред първоинстанционния съд /т.6 от приложението/ и е приета като доказателство по делото, без да е оспорена от Ж. А., нито относно връчването й, нито относно вписаната в нея предсрочна изискуемост в отговора на исковата молба пред ПзОС. В този отговор Ж. А. е оспорила размера на претендираната сума с оглед прекомерност на договорената лихва, недължимост на договорената неустойка, нищожна поради противоречие с добрите нрави. Възражение за неполучаване на приложената по делото нотариална покана и вписания в нея начин на уведомление за обявената предсрочна изискуемост на кредита не е направено нито в изявленията на Ж. А. в о.с.з пред първоинстанционния съд и в писмената защита, нито пред П., поради което няма основание да се приеме, че така формулираните два въпроса във връзка с незаявени възражения, сочещи на неосъществено оспорване, са решени в противоречие с т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, напротив решени са в съответствие със същата. При липса на каквото и да е оспорване на връчването на приложената по делото нотариална покана и при наличие на вписани обстоятелства, дали основание за поставено обявление по реда на чл.47 ал.1 и ал.3 ГПК, въпросите за допълнително удостоверяване, че адресатът не е открит на адреса и че няма лица на адреса, съгласни да получат книжата, както и адресната регистрация на адресата не покриват общото основание за касация по чл.280 ал.1 ГПК. Третият въпрос е във връзка със спора, но за разрешението му също не е налице допълнителен критерий за селекция, доколкото соченото от касатора разрешение на САС е по обективно неидентичен казус, касае банкови краткосрочни заеми, какъвто не е настоящият.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П. в обжалваната му част.
На основание чл.78 ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата поисканото юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба в размер на 500 лв., /чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196/30.06.2017 г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, І-ви състав по в.т.д. № 220/2017 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Ж. А. А. с ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] сумата 500 лв. /петстотин лева/ юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.