О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
С., 18.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията Д. С. гр.дело 595/2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба с вх.рег.№ 4135/64297 от 29.10.2018г. на Н. М. А. за отмяна на влязлото в сила решение от 16.10.2018г. на Окръжен съд [населено място] /М./, постановено по в.гр.д. № 183/2018г., допълнено по реда на чл.248 ГПК в частта на разноските с определение от 28.11.2018г., на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. С това решение е потвърдено решение от 09.05.2018 г. по гр.д. № 180/2018г. на Районен съд – Монтана /МРС/ в частта, с която искът на Н. М. А. против Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждане /ЦНСТ/ за присъждане на надбавка за придобит трудов стаж и професионален опит е отхвърлен за разликата над 80,40лв. до претендирания размер от 2854,40лв.; отменено е същото решение в частта, с която ищецът е осъден да заплати по сметка на МРС 150лв. разноски за вещо лице, 50лв. държавна такса и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист; потвърдено е в частта , с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер 485,92лв. и е осъден Н. А. да заплати на ответника и 550лв. разноски за въззивното производство.
Молителят в подадената молба за отмяна, наречена жалба, в допълнението към нея от 13.12.2018г., както и в уточнителна молба от 04.01.2019г., подадена в отговор на указанията на администриращия съд да изложи точно и мотивирано поддържаните основания за отмяна на решението, се позовава на основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, обосновано с твърдението, че решението е постановено въз основа на неистински документ – заключение на вещо лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза, което е „ неистинско и изкривено т.е. документ с невярно съдържание”, както и въз основа на „неистинските показания на Директорката на Центъра [населено място] и нейните подчинени свидетелки С. А. и Р. П.”. Формално се позовава и на основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК без да изложи твърдения за наличие на нови обстоятелства или нови доказателства, а единствено с оплаквания за постановяване на решението при непълнота на доказателствата поради допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в отказ на съда да задължи ответника да представи заповедите за назначение на персонала. Изразява несъгласие и с допълването на решението в частта на разноските, и иска отмяна на акта в тази част като твърди, че изводите на съда са неправилни и необосновани, тъй като е с тежко здравословно състояние, за удостоверяването на което представя ново решение на ТЕЛК, на възраст 68 години е и получава пенсия в размер 264лв.
ЦНСТ с.Г.Геново изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна по реда и в срока по чл.306, ал.3 ГПК.
Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:
На първо място молбата за отмяна не може да се основава на оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния или процесуалния закон (включително във връзка с обсъждането на доказателствата и формирането в резултат от тази дейност на изводи относно релевантните за спора факти), тъй като тези оплаквания могат да бъдат предмет на разглеждане само при въззивно или касационно обжалване, но не и в производството по чл. 303, ал. 1 ГПК. Молителят в случая се позовава на буквалния текст на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК , но не излага твърдения за наличие на нови обстоятелства и нови доказателства, а релевира единствено оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон.
На следващо място – основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл.303, ал.1, т.2 ГПК изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Под „установяване по надлежния съдебен ред” се има предвид да е налице влязла в сила осъдителна присъда или споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК (за случаите, когато наказателно производство не може да бъде образувано). Установяване по този ред на неистинността на прието по делото заключение на вещото лице или на показанията на свидетелите на ответника по иска в случая не само не е удостоверено, но дори не се и твърди. Производството за отмяна на влязло в сила решение по чл.303 и чл.304 ГПК е уредено като самостоятелно, извънистанционно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените причини, поради което е недопустимо в хода на производството по чл.303, ал.1, т.2 ГПК да се установява твърдяната неистиност на документ, заключение или показания на свидетел.
В конкретния случай молителят се позовава на буквалния текст на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, но не е изложил обстоятелства, които действително да са годни да бъдат подведени под хипотезата на тази разпоредба.
Съгласно т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена от ВКС без разглеждане. Само наведени в молбата за отмяна твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК или чл. 304 ГПК не са достатъчни и не могат да обосноват допускането до разглеждане по същество на подадена молба за отмяна.
На молителя разноски за настоящото производство не се следват, а ответникът не е удостоверил да е сторил такива.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх.рег.№ 4135/64297 от 29.10.2018г. на Н. М. А. за отмяна на влязлото в сила решение от 16.10.2018г. на Окръжен съд [населено място], постановено по в.гр.д. № 183/2018г., допълнено по реда на чл.248 ГПК в частта на разноските с определение от 28.11.2018г., на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 595 по описа за 2019г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на Н. М. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: