О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София, 02.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1826/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. М. И. срещу решение №814 от 09.04.2019г., постановено по в.гр.д.№4698/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 с-в, с което е потвърдено решение №4306 от 28.06.2018г. по гр.д.№4847/2017г. на СГС, ГО, І-18 с-в, в обжалваната му част.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на исковата претенция за разликата между 50 000лв. и 80 000лв., е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че в нарушение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, съдът е присъдил обезщетение в занижен размер, което не съответства на претърпените от касаторката болки и страдания в резултат на получените от нея увреждания от застрахователното събитие. Излагат се доводи за несъобразяване от съда с бъдещите болки и страдания, с лимитите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” и с динамиката в икономическата конюнктура в страната. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на предявения иск за посочената разлика от 30 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 29.03.2014г. и присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като се твърди, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000лв. не е съобразен с критериите по т.11 от ППВС №4/1968г. Независимо от липсата на формулиран конкретен правен въпрос, с оглед изложените от касаторката доводи, следва да се приеме, че допускането на касация е обосновано с въпроса за „критериите, които формират понятието справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на неимуществените вреди”.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество „ЗК Лев Инс” АД – София, в който се твърди, че липсват поддържаните от касаторката предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №4306/28.06.2018г. по гр.д.№4847/2017г. на СГС в обжалваната му от ищцата част, с която е отхвърлен иска на Л. М. И. с правно основание чл.226 КЗ (отм.) против ЗК Лев Инс” АД за заплащане на сумата от 30 000лв., представляваща разликата между присъдените 50 000лв. и претендираните 80 000лв. като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, станало на 29.03.2014г. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта му, с която исковата претенция е уважена до размер на 50 000лв., и в тази му част не е предмет на въззивното производство.
С оглед липсата на въззивна жалба от страна на жалбоподателя срещу решението на СГС в осъдителната му част, въззивният състав е приел за безспорно между страните, че е ангажирана отговорността на ответника „ЗК Лев Инс” АД по чл.226 КЗ (отм.) по застраховка „Гражданска отговорност” за обезщетяване на причинените на ищцата Л. И. неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на 29.03.2014г. в [населено място] по вина на застрахования водач на мотоциклет Г. П. И..
При определяне на дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид получените от ищцата увреждания в резултат на злополуката, както и търпените от нея болки и страдания, установени от събраните по делото доказателства – медицинска документация, заключения по извършените съдебн -медицински експертизи, показанията на свидетеля Стойков. Същевременно съдът е посочил, че се съобразява с критериите в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС за определяне справедливия размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, както и с цитирана от съда практика на ВКС по прилагането на тези критерии.
За да достигне до извода, аналогичен на този на първата инстанция, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди на Л. И. е в размер на 50 000лв., въззивният състав е отчел следните обстоятелства: 1.) към датата на ПТП ищцата е била на 26 години, 2.) получила е контузия на главата, мозъчна контузия с характер на дифузна аксонална увреда, фрактура на дясната ключица,, 3.) имала е краткотрайна загуба на съзнание, продължителна антеро-, кон- и ретроградна амнезия (липса на спомен за събития, предшестващи и последващи травмата, както и за самата травма), изразена общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика в първите дни, 4.) травмата представлява разстройство на здравето, временно опасно за здравето, 5.) възстановителният период е с продължителност 2-3 години, като към настоящия момент не са налице клинични и обективни данни за посттравматична енцефалопатия и централен отоневрологичен синдром, 6.) по отношение на счупената ключица е било налице трайно ограничение на движенията на десния горен крайник за срок по – дълъг от 30 дни (в случая) до три месеца, като по – интензивни те са били в първите 3-4 седмици непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация на дясната раменна става и 7.) пострадалата не е можела да се грижи за детето си сама, а е имала нужда от помощ от близки, не е можела да упражнява професията си на фризьорка.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба въззивният състав е посочил, че се съобразява и с установените от вещите лица обстоятелства, че засега не са налице други усложнения, които са възможни да настъпят в период от 3-5 години като възможността за настъпването им към настоящия момент не следва да се взима предвид, доколкото няма индиции за такава възможност, а при евентуално бъдещо проявление на същите, те ще са предмет на установен екцес от уврежданията, както и че е налице пълното възстановяване относно увреждането на ключицата, която е зараснала окончателно с малка остатъчна деформация, но движенията в дясното рамо са възстановени, както по обем, така и по сила, като не се очакват бъдещи негативни последици.
На последно място въззивният състав е отразил, че при определяне размера на обезщетението съдът се е съобразил и с конкретните икономически условия в страната, както и със съответните нива на застрахователно покритие (лимитите на застраховане) към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Настоящият състав намира, че липсват поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Въпросът за „критериите, които формират понятието справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди”, не е решен в противоречие със създадената по него практиката на ВКС, нито със задължителната практика на ВКС, обективирана в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, поради което не е налице предпоставката за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В т.11 от ППВС №4/1968г.е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, които пострадалият е претърпял и които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е определил размера на полагащото се в полза на касаторката обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. след изчерпателно обсъждане на всички релевантни за спора факти и след съобразяване с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Съдът е отчел като допълнителни критерии икономическите условия в страната към 19.032014г. и действащите към тази дата лимити на застраховане.
Не може да обоснове допускане на касация доводът в касационната жалба, че въззивният съд в недостатъчна степен е възприел претърпените и търпимите от ищцата действителни страдания и неудобства във времеви аспект, както и че неправилно е отчел значението на застрахователните лимити, тъй като този довод съставлява оплакване за неправилност на обжалваното решение и според указанията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, е извън обхвата на проверката в производството по чл.288 ГПК.
Не е налице и основанието за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото по въпроса за критериите по чл.52 ЗЗД е създадена трайна и непротиворечива съдебна практика, която на този етап не се нуждае от промяна или осъвременяване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №814 от 09.04.2019г., постановено по в.гр.д.№4698/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: