О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№125
София, 02.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдията К. Маринова ч.гр.дело № 2271 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 10169/03.04.2018 г. на адв. Н. Г. М. против разпореждане № 2529/21.03.2018 г. по гр.д. № 2998/2011 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната молба с вх. № 5949/23.02.2018 г. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 804/28.04.2014 г., постановено по същото дело.
Жалбоподателят излага оплаквания, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Твърди, че от съдържанието на молбата и приложените писмени документи ставало ясно на какво основание претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение, не било необходимо заплащане на държавна такса, тъй като такава вече била платена, както и че молбата за отмяна вече е вписана. Заявено е искане за възстановяване на срока за представяне на преписи от писмените документи.
Ответните страни по жалбата – [община] и [фирма] не са подали писмени отговори, в които да изразят становище по жалбата.
Частна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК, от надлежна страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав съобрази следното:
С молба с вх. № 5949/23.02.2018 г. Н. Г. М. е поискал отмяна на влязло в сила решение № 804 от 28.04.2014 г. по гр.д. № 2998 по описа за 2011 г. на описа на Окръжен съд-Пловдив, потвърдено с решение № 660 от 12.11.2014 г. по гр.д. № 878 по описа за 2014 г. на Апелативен съд – П., недопуснато до касационно обжалване с определение № 384 от 17.06.2015 г. по гр.д. № 2595 по описа за 2015 г. на Върховен касационен съд. Администриращият първоинстанционнен съд е констатирал редица нередовности в молбата от 23.02.2018 г. и е дал съответни указания за отстраняването им. С разпореждане № 1859 от 28.02.2018 г. е указал на молителя: да посочи основание по чл. 303, ал. 1 въз основа на което се иска отмяна на влязлото в сила решение, приложено с точно и мотивирано изложение, да посочи в какво се състои искането, да представи 2 бр. преписи от молбата за отмяна за връчване на насрещните страни, да представи доказателства за вписване на молбата в Служба по вписвания – П., да представи доказателство за платена държавна такса в размер 1 343,48 лв. по сметка на ВКС. Съобщение със съответното съдържание е връчено на молителя на 07.03.2018 г. В указания едноседмичен срок констатираните нередовности не са отстранени, поради което администриращият съд е постановил обжалваното в настоящото производство разпореждане и е върнал подадената молба за отмяна с вх. № 5949 от 23.02.2018 г.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
На първо място следва да се уточни, че подадената молба с вх. № 5949/ 23.02.2018 г. правилно е третирана от съда като самостоятелно искане за отмяна на влязло в сила решение. Действително по гр.д. № 2998/2011 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив е постъпила предходна молба с вх. № 5382/18.02.2016 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 804 от 28.04.2014 г. по гр.д. № 2998 по описа за 2011 г. на описа на Окръжен съд-Пловдив, потвърдено с решение № 660 от 12.11.2014 г. по гр.д. № 878 по описа за 2014 г. на Апелативен съд-П., недопуснато до касационно обжалване с определение № 384 от 17.06.2015 г. по гр.д. № 2595 по описа за 2015 г. на Върховен касационен съд, но същата е върната на основание чл. 306, ал. 2 вр. чл. 286 ГПК с влязло в сила разпореждане № 289/03.02.2017 г., постановено по гр.д. № 2998 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Пловдив. Ето защо подадената на 23.02.2018 г. молба не може да се възприеме като уточнителна, подадена в изпълнение на указанията на администриращия съд за отстраняване на констатирани нередовности по предходна молба за отмяна, респективно да се приеме, че не е налице необходимост самостоятелно да отговаря на всички условия за редовност по чл. 306 ГПК.
Окръжен съд-Пловдив правилно и законосъобразно е изпълнил задълженията си на първоинстанционен съд, чрез който се подава молбата за отмяна на влязло в сила решение и е дал точни и конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности по смисъла на чл.306, ал.2 ГПК. Съобщение за отстраняване на нередовностите е връчено на молителя, но изпълнение не е последвало. Тезата на адв. М., че липсата на конкретно посочено основание по чл.303 ГПК не може да послужи като основание за връщането ?, тъй като същото се установява от съдържанието ?, би могла да се възприеме. Съгласно дадените разяснения за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7 по описа за 2014 г. на ОСГТК на ВКС, ВКС е компетентен да остави молбата, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, без разглеждане. Въпреки това, обаче, неизпълнението на указанията до молителя да представи преписи от молбата, да представи доказателства за вписването ?, както и да представи доказателства за платена държавна такса, са достатъчни, за прилагане на чл.306, ал.2 ГПК и връщане на молбата за отмяна.
Искането за възстановяване на срока по чл.64, ал.2 ГПК за представяне на преписи не следва да бъде уважавано. Макар и направено в срок, молителят не е изложил никакви конкретни съображения и не е представил доказателства, че пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Освен това безпредметно е възстановяването на срок за отстраняване на една от констатираните нередовности, предвид обстоятелството, че другите не са отстранени. Крайният резултат за връщане на молбата за отмяна би бил идентичен.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2529 от 21.03.2018 г. по гр.д. № 2998 по описа за 2011 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: