1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София, 20.02.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 435 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [община] срещу определение № 649 от 08.11.2017 г. по ч. т. дело № 2464/2017 г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от [община] частна касационна жалба с вх. № 5645/09.06.2017 г. срещу определение № 399 от 29.05.2017 г. по ч. гр. дело № 243/2017 г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, І въззивен състав.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като излага съображения, че въззивният съдебен акт подлежи на касационно обжалване. Поддържа становище, че недопустимо съдебният състав на ВКС е преквалифицирал спора като търговски и неправилно е приел, че предмет на иска е право, произтичащо и отнасящо се до търговска сделка. Не е съобразил, че производството е започнало пред Районен съд Пирдоп, а търговските спорове подлежат на разглеждане по предвидения ред в глава 32 „Производство по търговски спорове”. Частният жалбоподател моли определението на ВКС да бъде отменено и частната касационна жалба да бъде разгледана.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. К. В. Д. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената от [община] частна касационна жалба срещу определението на Софийски окръжен съд, съставът на ВКС, ТК, Второ отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение е изключено от касационен контрол съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, с оглед цената на всеки от обективно съединените искове и търговския характер на делото поради неговия предмет – вземания, произтичащи от изпълнение на търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 3 ТЗ. Определението е правилно.
Подадената частната касационна жалба срещу определението на Софийски окръжен съд е процесуално недопустима, тъй като атакуваният въззивен съдебен акт не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /сега ал. 3, т. 1/. Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение с характер на разпореждане № 158 от 14.02.2017г. по гр. дело № 365/2016г. на Пирдопски районен съд, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК е постановено връщане на въззивна жалба вх. № 15/30.01.2017г. на [община] срещу решение № 178/13.01.2017г. по гр. дело № 365/2016г. на същия съд. Първоинстанционното решение е постановено по предявени в обективно кумулативно съединение искове от [фирма] срещу [община] по реда на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415 ГПК в следните размери: 1/ 19 900 лв. – вземане за главница по договор за паричен заем № Д-16/25.02.2013г.; 2/ 132,67 лв. – възнаградителна лихва по посочения договор; 3/ 5 775,89 лв. – мораторна лихва за забава.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК предвижда необжалваемост на определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай делото е търговско, тъй като претенциите на ищеца произтичат от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 във връзка с чл. 240, ал. 1, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – неплатена главница по договор за заем, възнаградителна лихва и обезщетение за забава в размер на законната лихва /мораторна лихва за забава/. Предявени са обективно съединени искове с цена на всеки от тях под 20 000 лв. и частната касационна жалба е подадена на 24.11.2017 г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010 г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010 г. Поради недопустимост на частната касационна жалба правилно същата е оставена без разглеждане. Като е съобразил, че предмет на спора са търговски сделки, цената на всеки иск и императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 /сега ал. 3/ ГПК и е оставил частната касационна жалба без разглеждане, съставът на второ отделение на Търговска колегия на ВКС е постановил правилно определение.
Доводът на частния жалбоподател за недопустимо преквалифициране на спора от съдебния състав на ВКС е неоснователен, тъй като преценката дали делото е търговско е в правомощията на касационната инстанция при проверка на допустимостта на частната касационна жалба. Неоснователен е и доводът за неправилност на определението на ВКС поради това, че делото започнало пред Районен съд Пирдоп, а търговските спорове подлежат на разглеждане по предвидения ред в глава 32 „Производство по търговски спорове”. По отношение на понятието„търговско дело” липсва легална дефиниция в закона. Критерият за „търговско дело” е по-широк от преценката на понятието „търговска сделка” и „търговски спор” по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Търговско е делото, което има за предмет не само спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 – т. 5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния съд, но и спор, който произтича от правоотношения, породени и отнасящи се до търговски сделки по смисъла на чл. 286 ТЗ, без значение на родовата подсъдност и дали производството е по реда на общия исков процес или по глава 32 от ГПК. Неоснователен е и доводът, че сключената между страните сделка не е търговска. Съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 3 ТЗ при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че определението на ВКС, ТК, състав на Второ отделение – предмет на настоящата частна жалба е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени. Съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, плащането следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В договора за правна защита и съдействие е уговорено, че възнаграждението в размер 960 лв. следва да се плати по банков път, но ответникът не е представил доказателства, че сумата е преведена.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 649 от 08.11.2017 г. по ч. т. дело № 2464/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.