O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София, 20.03.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1598 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 15453 / 19.12.2012 год. на К. Д. Д. от [населено място], заявена чрез адв. Д. П. – АК с. З. и адв.М. С.- АК С. З. срещу въззивно Решение Nо 270 от 15.11.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 387/ 2012 година на ОС – Стара Загора.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил РешениеNо 625 от 13.06.2012 година по гр.д. Nо 1681/2008 година по описа на РС-Стара Загора по извършване на делбата чрез изнасяне на публична продан на следните делбени имоти: бивша нива от 1.363 дка, намираща се в строителните граници на [населено място], м.”Ч. м.”, имот пл. Nо * и бивша нива от 1.081 дка, намираща се в строителните граници на [населено място] м.”А. ч.”, имот пл. Nо * по плана от 1951 г. с актуален регулационен статут имот пл. Nо * в кв. 651 и площ от 851 кв.м. и имот пл. Nо * в кв. 651 с площ 230 кв.м. и преминаващ между двата имота водонапорен тръбопровод на ТЕЦ С. З..
За да приеме , че делбата на бившите земеделски земи- ниви, намиращи се в строителните граници на [населено място] следва да се извърши чрез изнасянето им на публична продан, окръжният съд е съобразил, че имотите са реално неподеляеми, че не може да бъдат обособени дялове за всеки един от съделителите, между които е допусната делба , а за поставяне на единия от имотите в общ дял на съделителите с по-малка квота – Н. Д. Ч. и Д. Д. Ч. е недопустимо при липсва на изразено категорично съгласие от страна на същите.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение към касационната жалба се иска да се допусне обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 ГПК с довод, че по материално-правните и процесуални въпроси по приложението на чл. 69 ЗС в контекста на проблема : допустимо ли е да се извърши делба чрез публична продан, ако част от съделителите –наследници, който са се групирали доброволно, са поискали поставяне на имот в общ дял, и допуснатите до делба имоти съответствуват на броя на формираните групи съделители; на проблема за изискванията , на които следва да отговаря изявлението на съделителите за групиране и направеното искане за поставяне в общ дял и за необходимостта от доклад на съда в производството по извършване на делбата, след решението по допускане и преклудират ли се доказателствените искания в производството по извършване на делбата без направен от съда доклад в тази фаза на процеса, както и по въпроса за необходимостта , предвид на особения характер на производството, от служебно събиране на доказателства от съда за поделяемостта на допуснатите до съдебна делба недвижими имоти с оглед броя а съделителите, е налице противоречиво разрешаване от съдилищата , което обуславя и нужда от произнасяне за уеднаквяване на съдебната практика.
Защитата се позовава на Решение Nо 634/2010 год. по гр.д. Nо 1378/2009 год. на ВКС-I г.о.; Решение Nо 805 /2003 година по гр.д. Nо 508/ 2003 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 668/2009 год. по гр.д. Nо 437/2008 год. на ВКС-III отд.; Решение Nо 1969/1969 год. по гр.д. Nо 1455/1969год. на ВС-I отд.; Решение Nо 357/209 год. по гр.Nо 667/2008 год. на ВКС-II отд. и Решение Nо 311/2012 год. по гр.д. Nо 503/2011 год. на ВКС-II г.о.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от адв.Е. И. като пълномощник на ответниците Н. Ч. и Д. Ч. , с който се взема становище по основателността на доводите за отмяна , но не и по искането да се допускане на касационно обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните за характера на заявения иск- съдебна делба и данните за спазения срок по чл. 283 ГПК.
След преценката на поставените правни въпрос съобразно задължителните разяснения на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване.
Направеното искане за допускане на касационното обжалване е заявено без да са съобразени основните изисквания на законодателя , нито дадените задължителни указания по приложение разпоредбите на чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, поради което касационното обжалване не може да бъде допуснато.
За да е налице разрешение на изведените правни въпроси с други разрешения на съдилищата /т.2/ като основание за допускане на касационното обжалване следва разрешените хипотези да са сходни, т.е. правният проблем , изведен като въпрос да е обусловил крайния правен резултат, независимо от различието на фактите по делата.
От представените съдебни решения , съпоставени с мотивите на обжалваното решение следва извод , че същите са неотносими или не сочат на противоречиво разрешаване на нито един от изведените с изложението на касатора правни въпроси.
Така с Решение Nо 634/2010 год., постановено по реда на чл. 290 ГПК , се приема , че публичната продан е допустим способ за извършване на делбата, ако имотите са по –малко от броя на съделителите и всеки имот е неподеляем. Основният принцип, че при извършване на делбата на недвижими имоти всеки съделител следва да получи по възможност реален дял от съсобствените имоти, не може да бъде игнориран от съображения, че имотите или обособените дялове от един допуснат до делба недвижим имот е с различна стойност.в общ дял може да бъде поставен дял , ако делбата се извършва по-колена и има групиране.”С обжалваното решение , не може да се приеме , че има произнасяне , което противоречи на изложените задължителни мотиви на ВКС, тъй като не се касае до делба по колене , а до делба между преките , призовани към наследяване от първия ред деца на наследодателя, на едното от който майката е прехвърлила своите лични права. Посоченият принцип не може да се приеме и за противоречиво прилаган от съдилищата, тъй като получаването на дял в натура при извършване на делбата не е безуловно, а само „доколкото това е възможно”, т.е. винаги е налице обусловеност от обекта на съдебна делба, от броя на съделителите и тяхното място в скалата на наследяването, когато съсобствеността е възникнала на това основание.Фактическото обособяване на дялове и преценката за предпоставката „възможност за получаване на дял в натура „ зависи във всяка една от хипотезите от конкретните данни по делото и е извън хипотеза на дадено съгласие за евентуално групиране на съделители.
С Решение Nо 805 /2003 година , постановено по реда на чл. 218а б.”а” ГПК/ отм./ се приема, че „делбата по колене е допустима само на съсобственост, възникнала по наследяване. Когато е възможно образуването на достатъчни дялове за всички колена, то всяко от тях получава дела си в натура, като е допустимо в същото производство да се извърши делбата и в отделните дялове по колена.” По вече изложените съображения , че по делото не е налице хипотеза на делба , която следва да се извърши по колена, цитираното решение се явява неотносимо към изведените правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК.
Същият извод следва да бъде направен и по отношение на посоченото Решение Nо 668/2009 год., постановено по реда на чл. 218а б.а” ГПК / отм./, с което състав на ВКЛС се е произнесъл по въпроса за законосъобразното извършване на делбата , когато обособените дялове са обекти на правото на собственост в една сграда- търпим строеж.
С Решение Nо 1969/1969 год. се приема , че съделителите могат да се групират и да искат да получат общи реални дялове и ако за всички групи има реални дялове, делбата не може да се извърши чрез изнасяне на имотите на публична продан. Възприетата правна постановка не може да се приеме , че е в противоречие с възприетата теза на решаващия въззивен съд,постановил обжалваното решение .В посочения случай не се касае до колебание в това има ли го или не съгласието за групиране , както и , че се касае до групиране на всички съделители в отделни групи според броя на обектите , допуснати до съдебна делба , а не до хипотеза на групиране на двама при общо трима съделители.
С Решение Nо 357/209 год. , постановено по чл. 218а б.а” ГПК / отм./ е прието, че делбата на съсобствено имущество следва да бъде извършена посредством един от посочените в процесуалния закон способи, след преценка на всички имащи значение за избора на способа факти и обстоятелства, поради което несъобразяването на съда с изразените от страните становища не може да се третира като процесуално нарушение. Постановеното именно в аналогична хипотеза решение на въззивния съд , не може да се приеме , че сочи на противоречиво разрешаване на повдигнатите въпроси за правилния и точен способ за извършване на делбата при дадено искане на страните.
Позоваването на Решение Nо 311/2012 год. , постановено по реда на чл. 292 ГПК, е неточно и в този аспект неотносимо. С посоченото решение произнесената задължителна съдебна практика касае правомощията на въззивната инстанция при обжалване на основание допуснати процесуални нарушение на първата инстанция , а предмет на делбения процеса са обекти , намиращи се в жилищна сграда а самото решение , касае първата фаза на делбата.
Не може да се приеме , че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като в изложението на касатора липсва позоваване дали по поставените въпроси липсва съдебна практика/ което би било в противоречие на поддържаното основание по т.2 и представените решение / , или е налице такава , която следва да бъде преодоляна , или исканото произнасяне от касационния съд е с оглед на установяване еднаквото и точно прилагане ма материалния или процесуален закон , а без посочената обосновка касационния съд не може да извърши исканата селекция.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 15453 / 19.12.2012 год. заявена от на К. Д. Д. от [населено място], чрез адв. Д. П. – АК С. З. и адв.М. С.- АК С. З. срещу въззивно Решение Nо 270 от 15.11.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 387/ 2012 година на ОС – Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :