Определение №125 от 21.3.2016 по гр. дело №219/219 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 125

София, 21.03.2016 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдия Първанова
гр. дело №219/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. К., [населено място], чрез пълномощника му адвокат А. К., срещу въззивно решение №3500/21.05.2015г. по гр.дело № 2820/2015г. на Софийския градски съд. Твърди се, че обжалваното решение е нищожно и недопустимо. Сочи се, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се произнесъл по въпроса : следва ли с решението си съдът да допусне делба между всички съсобственици и да определи действителните им квоти, както и да конкретизира имота по площ и граници. Въззивният съд се е произнесъл и по правния въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно : следва ли в производството по допускане на делбата съдът да се произнесе с изричен диспозитив относно констатираната частична нищожност на нотариалния акт за покупко-продажба, с който Б. П. е закупила от сънаследниците А. Г. и К. Д. 4/12 ид.ч. от дворното място, къща и стопанска сграда в него. Прилагат се решения на ВКС.
Ответникът по касация Б. Х. П. оспорва жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 18.12.2014г. по гр.дело №54369/2013 г. на Софийския районен съд, допълнено с решение от 06.02.2015 г. по същото дело в обжалваната част -относно квотите, при които е допусната делба между Б. Х. П., П. А. П. и В. Х. К. на недвижими имоти : дворно място от 700 кв.м. , съставляващо УПИ V-141 кв.25 по плана на [населено място], [община] /подробно описан/, заедно с построената в него жилищна сграда с площ от 48 кв.м, както и стопански сгради.Постановено е друго, с което са определени квоти на допуснатите до делба недвижими имоти, както следва : от жилищната сграда -3/8 ид.ч. за В. Х. К., 3/8 ид.ч. за Б. Х. П. и 2/8 ид.ч. за Б. П. в СИО с П. П. ; от дворното място – 2018,75/5550 ид. ч. за В. К., 2018,75/5550 ид.ч. за Б. П. и 1512,50/5550 ид.ч. за Б. П. в СИО с П. П..
Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че предмет на обжалване са само квотите от описания имот в [населено място]. Имотът е бил смесена съсобственост – частична лична собственост на Д. П. /майка на съделителите В. К. и Б. П., поч. 2007 г./ и частична съпружеска общност между нея и А. Г., като квотите по отношение на сградата и на земята са различни. Имотът е бил наследствен на П. /като идеална част/ и е придобит от нея по реда на чл.288 ал.2 ГПК /отм./ с решение от 01.07.1987г. по гр.д.№801/87г. на Варненския районен съд в производство по делба между П. и др. Съпружеска имуществена общност става само тази част от имота, която е придобита от П. по време на брака и с А. Г. възмездно чрез възлагането по чл.288 ал.2 ГПК /отм./ – т.3 ППВС №5 от 31.10.1972г. по гр.д.№4/72г. Съпругът А. Г. е починал през 1995г. и е оставил наследници по закон Д. П. и синовете си от първи брак А. Г. и К. Д.. След смъртта си Д.П. е оставила законни наследници – В. К. и Б. П.. Видно от решението по гр.д.№801/87г. на Варненския районен съд по втора фаза на делба П. е имала ? от сградата на лично основание и 337,50/1850 ид.ч. от земята на лично основание /наследствени/, а останалите ? от сградата и 1512,50/1850 ид.ч. от мястото са придобити в режим на СИО с А. Г.. След смъртта на А. Г. през 1995 г. Д.П. е станала собственик на половината от СИО /чл.26 и 27 СК-1985 г./, отм./, т.е. на 3/8 ид.ч. от сградата и на 756,25/1850 ид.ч. от земята. Съответно 3/8 ид. ч. от сградата и 756,25/1850 ид.ч. от мястото са наследени от нея и от Ал.Г. и Кр.Д. по равно. Последните двама имат по 1/8 ид. ч. или общо ? ид. ч. от сградата /също равно и на 3/12 ид. ч./, а от земята общо – 2/3 х 756,25/1850 = 1512,50/5550. С нот.акт №41/2014 г. Ал. Г. и Кр.Д. са продали на Б. П. 4/12 ид.ч. от имота. Така съсобствеността с продавачите безспорно е прекратена и те не са страни в делбата. Те са притежавали и са прехвърлили ? или 3/12 ид.ч. от сградата и 1512,50/5550 от земята /последната дроб е приблизително 27,25/100 ид. ч. и е повече от 3/12 ид.ч., но е по-малко от посочените в нотариалния акт 4/12 ид. ч. от имота/. При сключване на договора не е отчетено, че имотът е бил само частично СИО, както и че наследствените квоти в земята и в сградата преди делбата са били различни. В случая наследодателката Д. П. е притежавала общо 6/8 ид. ч. от сградата, поради което всеки от наследниците и е придобил по 3/8 от сградата по наследство. В режим на СИО Б. П. и П. П. от притежават от сградата 2/8 ид.ч. Наследодателката е притежавала общо 4037,50/5550 ид. ч. от земята, което е повече от 8/12 от имота. От тях всеки от наследниците и получава наследство по 2018,75/5550 ид.ч., а Б. П. и П. П. притежават в режим на СИО 1512,50/5550 ид. ч.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. Твърдяната от касатора нищожност и недопустимост на въззивното решение, не може да бъде констатирана при проверката в производството по чл.288 ГПК. Решението не е абсолютно неразбираемо в частта относно определените от съда квоти в съсобствеността, нито е налице произнасяне „свръх петитум”. Касаторът не е и развил подробни доводи по отношение на така поддържаните пороци, в т.ч. как въззивният съд е излязъл извън спорния предмет и е присъдил в делбеното производство нещо различно от поисканото от ищеца. Въззивният съд подробно е анализирал всички относими факти и основанията за възникналата съсобственост и е направил съответните правни изводи. Повдигнатите правни въпроси пък не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение в сочените хипотези на чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Първият от тях не е решен в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. с посоченото решение №46/2014г. по гр.з.№4870/2013г., І г.о., съгласно която в делбеното производство съдът следи служебно за участие на всички съсобственици и определя действителните им квоти. Това е така, защото въззивният съд е приел, че посочените в диспозитива съделители са всички съсобственици на имотите и е определил квотите, чийто сбор представлява единица. Приел е, че чрез прехвърлителната по нот.акт № 41/2014г. А. Г. и К. Д. са прехвърлили на Б. П. притежаваните от тях права в съсобствеността, поради което не следва да участват като съделители в производството. Делбените имоти са описани по местонахождение, площ и граници. Вторият въпрос не е релевантен за изхода на спора, тъй като не е включен в неговия предмет пред въззивния съд. Липсват изводи на въззивния съд за констатирана нищожност на договора по нотариален акт № 46/2014г., или на самия нотариален акт, той не е и сезиран с иск за прогласяване на нищожност на договора на някое от предвидените в закона основания. Развитите съображения са по отношение на действително прехвърлените с цитирания договор права в съсобствеността, притежавани от прехвърлителите. Според ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Останалите доводи касаят обосноваността на въззивното решение, която обаче не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК/ДВ №59/20.07.2007г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и приложените доказателства, на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 500 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №3500/21.05.2015г. по гр.дело № 2820/2015г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА В. Х. К., [населено място], да заплати на Б. Х. П. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 500 лева.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top