О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София,26.02. 2020 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 104 по описа за 2020 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор К. П. от Апелативна прокуратура – Пловдив и от В. И. Т., чрез адвокат П. К. П., срещу въззивно решение № 148/29.09.2019 г., постановено от Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 329/2019 г.
Ищецът В. И. Т. обжалва въззивното решение в частта, в която искът му по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 10 000 лева до пълния размер от 30 000 лв., законната лихва върху отхвърлената част, считано от 04.01.2016 г. до окончателното издължаване, и съдебноделоводните разноски.
В. Т. излага съображения за неправилност, които следва да бъдат квалифицирани като доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД.
Насрещната страна не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на В. Т. обезщетение в размер над 4000 лв. за причинени му неимуществени вреди, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, законната лихва, считано от 04.01.2016 г. до окончателното издължаване върху разликата над 4000 до присъдените 10000 лв. , на осн. чл. 86 ЗЗД, и съдебноделоводните разноски.
Излага доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД.
Насрещната страна не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Жалбите са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С влязло в сила решение на Старозагорския окръжен съд Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. И. Т. обезщетение за причинени му неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в размер на 4000 лв., като и законната лихва върху тази сума, считано от 04.01.2016 г. до окончателното издължаване.
Въззивният Пловдивски апелативен съд, като изменил решението на първостепенния Старозагорски окръжен съд, е увеличил размера на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от 4000 лв. на 10 000 лв., като присъдил още и законната лихва върху увеличения размер на присъдената главница, считано от 04.01.2016 г. до окончателното издължаване, както определил дължимите съдебноделоводни разноски от Прокуратурата на ищеца в размер на 358,76 лв.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че с постановление от 17. 12. 2009 г. по ДП 1242/2009 г. по описа на РУ на МВР- Стара Загора В. И. Т. е привлечен като обвиняем за това, че в периода октомври 2008 г. – февруари 2009 г. е участвал в организирана престъпна група, извършвала престъпление по чл. 256, ал. 1 НК – чрез използване на документи с невярно съдържание (искане за възстановяване на ДДС пред орган на ТД на НАП) получила от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери. С постановление от същата дата В. И. Т. е задържан за 72 часа, а с Определение от 19.12.2009 г. по ч.н.д. №1036/2009 г. на ОС – Стара Загора му е наложена мярка за неотклонение “задържане под стража“, изменена в “домашен арест“ с определение от 23. 03. 2010 г. по в.н.ч.д. № 121/2010 г. на АС – Пловдив. С определение от 26. 05. 2011 г. по в.ч.н.д. №262/2011 г. на АС – Пловдив мярката за неотклонение на В. И. Т. е изменена от „домашен арест“ на „парична гаранция“. На 23.08.2011 г. на В. И. Т. е повдигнато обвинение за извършване на престъпления по чл. 321, ал. 2 и ал. 3, т. 2 НК, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по чл. 256, ал. 2 НК, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, вр. ал. 1, по чл. 255, ал. 3 НК, вр. ал. 1, т. 2,6 и 7, вр. чл. 20, ал. 2 НК, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 316 НК, вр. чл. 308, ал. 2 НК, вр. ал. 1 НК. След приключване на разследването по посочените обвинения е внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, образувано е н.о.х.д. №625/2012 г. Това съдебно производство е прекратено от съда с разпореждане от 10. 05. 2012 г. и върнато на прокурора за допълнително разследване и отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. С постановление по ДП № 463/2009 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора на В. И. Т. са повдигнати обвинения по чл. 321, ал. 2 и ал. 3 НК, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по чл. 256, ал. 2 НК, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, по чл. 255, ал. 3 НК, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по чл. 316 НК, вр. чл. 308, ал. 2 НК, вр. ал. 1 НК и по чл. 253, ал. 5 и ал. 4 НК, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, вр. 26, ал. 1 НК. Внесен е обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, образувано е н.о.х.д. №1733/2012 г., прекратено с разпореждане от 05. 12. 2012 г. и върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. С постановление от 25. 03. 2013 г. по ДП № 463/2009 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора наказателното производство е частично прекратено по отношение на ищеца по обвинението по чл. 255, ал. 3 НК, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 НК и е продължило по останалите обвинения. По изменения обвинителен акт е образувано н.о.х.д. №1200/2013 г. на СНС, но и това съдебно производство е прекратено от съда и върнато на прокуратурата. С постановление от 05. 03. 2014 г. на В. И. Т. и останалите обвиняеми са повдигнати нови обвинения по чл. 321, ал. 2 и ал. 3 НК, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по чл. 256, ал. 2 НК, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, по чл. 255, ал. 3 НК, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по чл. 316 НК, вр. чл. 308, ал. 2 НК, вр. ал. 1 НК и чл. 253, ал. 5 и ал. 4 НК, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. В Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт по посочените обвинения. Образувано е н.о.х.д. №500/2014 г., прекратено с разпореждане от 02. 06. 2014 г. за допълнително разследване и отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. В Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт, по който е образувано н. о. х. д. № 1139/2014 г. С определение от 02. 02. 2015 г. е прекратено наказателното производство, водено против В. И. Т. за престъпления по чл. 256, ал. 2 НК, по чл. 255, ал. 3 НК и по чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 НК. С определение от съдебно заседание на 05. 02. 2015 г. по н.о.х.д. № 1139/2014 г. на СНС е прекратено наказателното производство, водено против В. И. Т. за престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2 НК, вр. ал. 2 НК, по чл. 316 НК, вр. чл. 308, ал. 2, НК, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по чл. 253, ал. 5 и ал. 4 НК, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, на основание чл. 369, ал. 4 НПК, което определение е окончателно.
Установено е, че общата продължителност на наказателното производство е малко над 5 години. На ищеца са повдигнати обвинения за множество тежки престъпления. Съдът приел, че В. И. Т. е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, изразяващи се в негативни емоции, разочарование, притеснения за бъдещето, невъзможност да полага труд, поради което трябвало да бъде издържан от родителите си. Бил отслабнал, депресиран, част от приятелите му се дистанцирали от него. Съдът приел за недоказани твърденията на ищеца, че е загубил авторитета си в обществото и доверието на близките си.
Съдът определил обезщетение за установените неимуществени вреди, причинени от незаконното обвинение, в размер на 10 000 лв.
За да определи размера на обезщетението, съдът взел предвид продължителността на наказателното преследване – 5 г., 1 м. и 18 дни, характера на повдигнатите обвинения, предвижданите за тях наказания, взетите мерки за неотклонение и тяхната продължителност, многократното образуване и прекратяване на наказателни дела пред Специализирания наказателен съд, конкретните негативни преживявания, личността и възрастта на пострадалия.
По касационната жалба на ищеца В. И. Т.:
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:
В съобразителната част на решението въззивният съд бил ли е длъжен да изложи и прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича субективното право, свързано с обезщетяването на неимуществените вреди в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ – твърди противоречие с решение №217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г., IV г.о. на ВКС.
Поставя и следните въпроси: продължилото близо 5 години наказателно производство за обвинения в тежки умишлени престъпления – участие в организирана престъпна група, извършване на документни престъпления, както и такива против данъчната система, представлява ли “разумен срок“ по см. на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, който да обуславя определяне на обезщетение по справедливост в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ в занижен размер или следва да определи по-висок размер, с оглед по-голямата продължителност на търпените вреди; завишава ли се характера и интензитета на причинените увреждания в посочената в предходния въпрос хипотеза от обстоятелството, че воденото срещу ищеца наказателно производство, станало основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т.3, пр. 2 ЗОДОВ, е по обвинения за множество тежки умишлени престъпления, продължително задържане под стража и домашен арест и, които обвинения, както и целият наказателен процес, са били широко огласени на обществеността, наличие на приложени мерки за процесуална принуда по чл. 68, ал. 1 НПК и др.; не следва ли при предявен иск за обезщетение за репариране на вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение, при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът да обсъди и съобрази поотделно всички установени по делото, релевантни, конкретни обстоятелства, както и техният принос и значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост; при определяне на претърпените неимуществени вреди от значение ли е, че в резултат на незаконно обвинение ищецът е претърпял душевни болки и страдания понеже са били засегнати негови основни права и свободи, било в увредено неговото достойнство, добро име, авторитет, пряко са засегнати лично той, неговото семейство и най-близки хора, като всички тези посочени факти представляват отделни един от друг значими фактори за оценка размера на настъпилите за ищеца неимуществени вреди. Касаторът твърди, че по посочената група въпроси въззивният съд се произнесъл в противоречие с решение №150/20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г., III г.о. ВКС; решение № 202/20.06.2016 г. по гр.д. № 403/2016 г., IV г.о. ВКС; решение №309/02.10.2015 г. по гр.д. №6678/2014 г., IV г.о. ВКС;
По въпроса налага ли наличието на всички неблагоприятни обстоятелства, довели до душевни болки и страдания, накърняване на доброто име, лично достойнство, провокирани от незаконните обвинения срещу ищеца, определянето на по-висок размер на обезщетение за настъпилите неимуществени вреди, касаторът поддържа противоречие с решение №344/24.11.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г., IV г.о. ВКС.
Според В. И. Т. въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване и поради очевидна неправилност, като не изразява в какво се състои тя. Съдът приема, че твърдението е обусловено от развитите в касационната жалба касационни доводи.
По касационната жалба на Прокуратурата на Република България:
В изложението по чл. 284, ал. 1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационното обжалване поради противоречива съдебна практика при определяне размера на обезщетението при аналогични случаи на искове по чл. 2 ЗОДОВ.
Въпросът по чл. 280, ал. 1 ГПК, уточнен от съда е за критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне размера на справедливото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
По него касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката, обективирана в т. II от ППВС № 4/23.12.1968; т.3 и т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г., ОСГК на ВКС; решение № 25/13.03.2018 г. по гр.д. №2167/2017 г. на ВКС, III г.о. ВКС;
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице поддържаните от насрещните страни основания за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд се е произнесъл при точно приложение на процесуалния и материалния закон, като по повдигнатите правни въпроси не се установява противоречие с цитираната от страните съдебна практика.
В съответствие с нея, прилагайки чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е установил въведените по надлежен ред релевантни за спора обстоятелства, които в конкретния случай носят обективни характеристики за реално причинените на ищеца Т. морални вреди по повод процесното обвинение в извършване на престъпление, а още в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата му. Преценена е и продължителността на наказателното производство, като касаторът Т. недопустимо е включил в повдигнатия от него въпрос и собствената си преценка, че размерът на обезщетението е „занижен”. Посоченото обстоятелство (продължителността на производството) се преценява ведно с другите относими за преценката по чл. 52 ЗЗД в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Съдът, в съответствие с цитираната и от двете насрещни страни по спора съдебна практика, е преценил доказателствата по делото в съвкупност, като е изложил ясни и точни съображения относно своите фактически и правни изводи.
По касационните доводи, изложени от касатора Т. в касационната жалба, както и при служебна преценка, не се установява наличие на някоя от хипотезите на чл 280, ал. 2 ГПК.
В заключение, касационно обжалване не следа да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 148/29.09.2019 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 329/2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: