4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
гр. София, 27.01.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6598 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. за о. на н. п. и. [населено място], против решение № 418/25.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 906/2012 г. от Апелативен съд – Пловдив, І-ви граждански състав.
С писмен отговор, ответниците по касационната жалба я оспорват.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на апелативния съд се е произнесъл по основателността на иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./.
Производството по делото е образувано по мотивирано искане на К. против Б. Г. С., М. Д. С. и А. В. Ш. за отнемане в полза на държавата на имущество, за което се съдържат твърдения в искането, че е придобито от престъпна дейност.
Безспорно е било по делото, че Б. Г. С. е осъден с влязла в сила на 07.01.2002 г. присъда по НОХД № 360/2001 г. за извършени престъпления по чл.209, ал.1 вр. чл.54 НК и по чл.339, ал.1 вр. чл.54 НК., които престъпления попадат в приложното поле на чл.3, ал.1, т.8 и т.23 ЗОПДИППД.
Производството пред въззивния съд се е развило, след решение на ВКС, с което е отменено решение на Апелативен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С решението на ВКС са дадени задължителни указания по извършването на нови съдопроизводствени действия, изразяващи се в назначаването на нова съдебна експертиза, с която да се установят посочени релевантни факти към спора. При новото разглеждане на делото, съдът е допуснал съдебна експертиза, съгласно указанията на ВКС.
Съдът е приел, че искането е неоснователно, като доводите за този краен извод са следните:
От събраните по делото доказателства – свидетелски показания, писмени доказателства, съдът е приел, че макар и да не са реализирали доходи, ответниците са получили значителни суми като заеми и дарения, както и суми, получени от отчуждени имущества, които опровергават твърдението на комисията за придобиване на имуществото със средства от престъпна дейност. Съдът е приел, че събраните по делото доказателства, представляващи извадки и разпечатки от банкови преводи и разписки за получени суми, неоспорени от ищеца по делото, водят до извод за наличието на дарения, удостоверяващи законен източник на средствата, с които е придобито имуществото, тъй като е установен доход, достатъчно голям, за да покрие разходите по осъществяването на всяка една от сделките. Съдът е приел, самия факт на осъждането на лицето за престъпление, визирано в ЗОПДИППД не води до основателност на искането за отнемане в полза на Държавата, предвид изричното изискване на закона за обосновано предположение във всеки конкретен случай за връзка между престъпната дейност, за която има влязла в сила присъда и придобитото имущество. Дали е налице или не законен произход /съответствие между приходи и разходи/, единствено изследвания реално от комисията въпрос /и то неправилно/, е второстепенен въпрос, който следва да се обсъжда на плоскостта на обосноваността, но не и на плоскостта на предположението, като релевантния въпрос е, дали средствата по една продажба не са изполузвани за последваща покупка и т.н.
Въз основа на горното, липса на основателно предположение по смисъла на чл.4 ЗОПДИППД /отм./ и на второ място, оборване на законовата презумпция по чл.4 ЗОПДИППД /отм./, т.е доказване на законен източник на средствата за придобиване на имуществото, апелативния съд е приел, че предявения иск е неоснователен и е потвърдил постановеното в тази насока решение на първоинстанционния съд.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Първия сочен правен въпрос е относно наличието на причинно-следствена връзка между престъпната дейност и придобиването на имущество на значителна стойност, който правен въпрос според касатора е разрешен в противоречие с възприетото в решение №607/29.10.2010 г. по гр.д.№ 1116/2009 г. на ВКС, ІV гр.отд. С това решение, ВКС е приел, че законът не изисква да има причинно-следствена връзка между престъпната дейност и придобиване на имущество на значителна стойност, но в същото решение е отразено, че имуществото подлежи на отнемане, само ако средствата, с които е придобито нямат законен произход. С обжалваното решение, наред с извода, че липсва причинна връзка между престъпната дейност от една страна и придобиването на средствата за придобиването на имуществото, но също така е приел, че са налице доказателства, установяващи законния произход на същите тези средства, с които е придобито имуществото. Основния довод на съда за неоснователността на искането за отнемане в полза на Държавата на имуществото на ответниците не е липсата на причинна връзка в горния смисъл, а наличието на доказателства за законност на средствата, с които то е придобито. В този смисъл липсва противоречие на възприетото от въззивния съд с цитираното решение на ВКС.
Втория правен въпрос, сочен от касатора като разрешен в противоречие с практиката на ВКС е относно определянето на проверявания период. Твърди се, че съдът е приел, че проверявания период започва от момента на извършването на престъплението – 26.07.2000 г., като в тази връзка се поставя и правния въпрос. Съдът не е приел, че проверявания период започва от момента на деянието, за което е постановено осъдителната присъда на наказателен съд, напротив, видно от мотивите на съда, касаещи фактическата обстановка по делото, проверявания период, взет предвид от съда, както и от проверката на комисията, започва три години преди осъществяването на престъпния състав, като неправилното посочване на датата касае фактическа грешка, но не е последица от произнасяне по така поставения правен въпрос, поради и което същия е неотносим към настоящото производство, доколкото по него липсва произнасяне в насоката, в която е поставен от страна на касатора.
По третия поставен въпрос – относно тълкуването на понятието съвместен принос по СК и по смисъла на ЗОПДИППД /от./, съдът не е формирал правни изводи и не се е произнесъл, поради което правния въпрос и твърдението за противоречие със задължителна съдебна практика по него са изцяло неотносими към настоящото производство.
С оглед изхода на спора по настоящото производство, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят и направените съдебни и деловодни разноски, в размер на 2 000 лева, представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 95163/18.09.2013 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 418/25.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 906/2012 г. от Апелативен съд – Пловдив, І-ви граждански състав.
ОСЪЖДА К. за о. на н. п. и. [населено място], адрес за призоваване [населено място], [улица] да заплати на Б. Г. С., М. Д. С. и А. В. Ш. всички със съдебен адрес [населено място], [улица], вх, ет., офис , чрез адв.Б. сумата 2000 лева, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.