2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 125
София, 27.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 98/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. А. Д. чрез пълнощника си адв. Д. Д. от АК Д. е обжалвала въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 384 от 09.10.2013 г. по гр.д.№ 460/2013г. поправено с решение № 482 от 21.11.2013г. , с което е уважен предявения срещу нея иск с правно основание чл.30 ЗН.
Ответницата Р. С. А. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение като обсъди доводите в изложението за допускане на касационното обжалване и съобрази тълкуването на разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК с ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК, намира следното:
С въззивното решение по гр.д.№ 460/2013г. Добричкият окръжен съд е отменил по жалбата на В. А. Д. частично решението на Районния съд Генерал Т. №1 от 04.01.2012г. по гр.д.№ 515/2010г. като е решил делото по същество и е намалил с 430.9/20212.5 идеални части дарението на В. С. Ж. в полза на А. А. Ж. , обективирано в нот.акт № 165/2997г. , а в останалата част е потвърдил първоинстанционното решение.
Съдът е изложил съображения, че разпоредбата на чл.37 ЗН, на която се е позовала въззивницата не намира приложение при споровете за намаляване на дарствени и завещателни разпореждания /решение № 444 от 13.07.2011г. по гр.д.№ 468/2010г. на ВКС, ІІ г.о., /, а урежда частната хипотеза за реализиране правата на наследника с възстановена вече запазена част и редът, по който ще допълни своята запазена част, когато е извършено разпореждане с имота преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след вписване на исковата молба по чл.30 ЗН.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят правните въпроси подлежат ли на отмяна дарения на недвижими имоти при условията на чл.37 ал.1 ГПК изобщо, след като дареният имот е отчужден след една година от откриване на наследството, както и подлежат
ли на отмяна договори за доброволна делба, подлежащи на вписване по силата на което надареният се легитимира като собственик на целия имот , предмет на иска по чл.30 ЗН, извършен също след изтичане на една година от откриване на наследството. Поддържа се, че тълкуването на разпоредбата на чл.37 ЗН от въззивния съд противоречи на съдебната практика – решение 800 по гр.д.№ 3234/08 , решение № 125 /1992г. по гл.д.№ 1220/1991г. на ВС, І г.о., решение № 219 от 15.04.1986г. по гр.д.№ 102/1986г. на ВС, І г.о. и се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
При сравнение на мотивите на обжалваното решение и решение по гр.д. № 3234/2008г. на ВКС, І г.о. , постановено по реда на чл.290 ГПК в тълкувателната му част, не се установява противоречиво тълкуване на разпоредбата на чл. 37 ЗН . И в двете решения е прието, че нормата на чл.37 ЗН не е приложима в производството по чл.30 ЗН, а урежда потестативното право на наследника с вече възстановена запазена част да иска отмяна на сделката, когато надареният или заветникът срещу когото е постановено намалението , се е разпоредил с недвижимия имот в полза на трето лице. Същото е прието и в решение № 125 /1992г. по гл.д.№ 1220/1991г. на ВС, І г.о., а решение № 219 от 15.04.1986г. по гр.д.№ 102/1986г. на ВС, І г.о. се отнася правата на третите лица при разваляне на договор, подлежащ на вписване , хипотеза неотносима към иска по чл.30 ЗН. При липса на противоречие, в съдебната практика не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответницата не следва да се присъждат , защото не са поискани.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 384 от 09.10.2013 г. по гр.д.№ 460/2013г. поправено с решение № 482 от 21.11.2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: