5
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София, 30.06.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1408 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №22, постановено на 18.01.2017г. от Ямболския окръжен съд, ГК по ч.гр.д.№9/2017г. е потвърдено определение №2580 от 29.12.2016г., постановено по гр.д.№3516/2016г. на Ямболския районен съд, с което на основание чл.129, ал.4 е прекратено производството по делото.
Определението е обжалвано от М. К. Г. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е при констатирани пороци/нередовности/ на исковата молба /липса на адрес на ответника, неустановяване на всички ответници по процесуалния ред и неустановяване на размера на иска и съответно държавната такса по делото/, исковата молба да бъде върната при направени изрични искания за издаване на съдебно удостоверение за установяване брой и адресите на ответниците и за съдебно удостоверение за издаване на данъчна оценка, с която ще се определи държавната такса по делото, тъй като е посочила точните обективни граници на претенцията си в исковата молба, които ще определят и рамката /обект, основание и субект/ на силата на присъдено нещо на съдебното решение и е посочила, че държавната такса следва да бъде определена на по-късен етап от производството, като своевременно е направила пред първоинстанционния съд доказателствени искания с цел събиране на доказателства и изпълнение на изискването на чл.127, ал.2 ГПК-поискала е издаване на съдебни удостоверения.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване, като съображенията за това са следните:
На 06.12.2016г. до РС-Ямбол е подадена искова молба от М. К. К. за признаване правото й на собственост, ведно с наследниците и правоприемниците на П. Д. Т., на по ? ид.част от имот със стар планоснимачен номер 3872 по плана на [населено място] от 1978г., сега ПИ № 87374.555.121, находящ се на [улица] [населено място], алтернативно да се приеме, че съгласно ЗВСОНИ имотът, ведно с прилежащите в него сгради, подлежи на връщане на законните собственици, вкл. на А. С. К. или неговите наследници или правоприемници /ако бъде направено изрично искане от тях по реда на чл.3 ЗВСОНИ/, който /които следва да бъдат конституирани като страна по имотния спор, вкл. с искане А. С. К. или неговите наследници бъдат конституирани като ответници в производството. Като основание, на което претендира правото на собственост, сочи правоприемство от М. Х. Г., чиито права върху ? идеална част от имота са признати с решение №1187/03.12.1958г. по гр.д.№481/1958г. на Ямболския народен съд. В така подадената искова молба се съдържа изрично искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи за издаване на удостоверение за гражданско състояние и настоящ адрес на посочения като ответник А. С. К., както и с удостоверение за данъчна оценка на имота, която да послужи за определяне на цената на иска.
С разпореждане №6958/12.12.2016г. по гр.д.№3516/2016г. подадената от М. К. К. искова молба е оставена без движение с указания да конкретизира обстоятелствената част на исковата молба и петитума на иска като посочи пълно описание на всеки един иск, който е предявен; като конкретизира предмета, страните, цената на всеки иск, по кой ред се претендира /чл.124 ГПК или ЗВСОНИ/; да посочи правния си интерес в съответствие с изискванията на чл.124, ал.1 ГПК по всеки иск; да представи документ за внесена държавна такса в съответствие с цената на иска, да представи препис от исковата молба и приложените доказателства за всеки ответник, като преди постановяване на разпореждането съдът не се е произнесъл по направеното искане за издаване на удостоверение, което да послужи за снабдяване с удостоверение за данъчната оценка на имота.
С определение №2580/29.12.2016г. производството по гр.д.№3516/2016г. е прекратено, като е прието, че дадените от съда указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба не са изпълнени в определения от съда срок.
С обжалваното определение е прието, че така постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт следва да бъде потвърден, тъй като в разпореждането на районния съд за оставяне без движение на исковата молба са дадени ясни, точни и конкретни указания за това, в какво се състоят нередовностите на исковата молба и как същите да бъдат отстранени, като изрично е посочен и срок, в който ищцата е следвало да отстрани нередовностите, както и последиците от неизпълнението на указанията. Прието е, че нередовностите не са отстранени в срок. Изложени са съображения, че в задължение на съда е да следи за редовността на исковата молба с цел нормалното развитие на исковия процес, респ. постановяване на допустимо съдебно решение при спазване правото на защита на ищеца и ответника в производството.
С оглед обстоятелството, че в подадената от М. К. К. искова молба се съдържа изрично искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка на процесния недвижим имот, така изложените от въззивния съд съображения досежно задълженията на съда да следи за редовността на исковата молба обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос, уточнен от настоящия състав, допустимо ли е при констатиран порок на исковата молба, изразяващ се в непосочване цената на иска и невнасяне на дължимата държавна такса, съдът да прекрати производството по реда на чл.129, ал.3 ГПК без да се е произнесъл по направеното в исковата молба искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка.
По така поставения въпрос настоящият състав приема, че е недопустимо при констатиран порок на исковата молба, изразяващ се в непосочване цената на иска и невнасяне на дължимата държавна такса при предявен иск за признаване право на собственост върху недвижим имот, съдът да върне исковата молба и да прекрати производството по реда на чл.129, ал.3 ГПК без да се е произнесъл по направеното в исковата молба искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка. Когато с исковата молба се заявява искане за защита на право на собственост върху недвижим имот, за който не е открита данъчна партида на името на ищеца и при твърдение, че това препятства възможността за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка на имота, и при заявено изрично искане за съдействие от страна на съда чрез издаване на съдебно удостоверение, което да послужи за снабдяване с такова удостоверение, съдът е длъжен първо да се произнесе по това искане, след което да определи на страната срок за представяне на удостоверението за данъчна оценка и за посочване цената на иска, както и за внасяне на дължимата държавна такса.
В настоящия случай съдът е оставил производството по делото без движение и е дал указания за конкретизиране цената на иска и представяне на документ за внесена държавна такса в съответствие с цената на иска без да се произнесе по искането за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи за снабдяване с удостоверение за данъчната оценка на имота, поради което следва да се приеме, че обжалваното определение е неправилно.
Действително в исковата молба се съдържа искане за признаване на чужди права /правата на правоприемниците на П. Д. Т. и А. С. К./, което обаче не представлява нередовност на исковата молба по смисъла на чл.129 ГПК, доколкото разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК установява забрана за предявяване на чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи. При наличието на подобно искане съдът следва да извърши проверка за допустимостта му, но не и да дава указания на предявилото иска лице, че може да претендира единствено собствени права и нарушени такива. Ако искането има за последица неяснота досежно обема права, които ищецът претендира лично за себе си, съдът следва да даде указания в тази насока.
По отношение на съдържащото се в исковата молба твърдение за наличие на възможност А. С. К. да направи искане по чл.3 ЗВСОНИ, доколкото не е заявено искане за признаване правата на това лице, същото следва да се възприема само и единствено като твърдение за фактическо обстоятелство по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 ГПК. Още повече, че А. С. К. е посочен в исковата молба и като ответник, наред с [община].
Обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, потвърждаваща определението на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по отстраняване нередовностите на подадената от М. К. К. искова молба след издаване на поисканото съдебно удостоверение и за преценка по допустимостта на исканията за защита на чужди права.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване определение №22, постановено на 18.01.2017г. от Ямболския окръжен съд по ч.гр.д.№9/2017г.
ОТМЕНЯ определение №22, постановено на 18.01.2017г. от Ямболския окръжен съд по ч.гр.д.№9/2017г. и потвърденото с него определение №2580 от 29.12.2016г. на Ямболския районен съд, с което производството по гр.д.№3516/2016г. по описа на Ямболския районен съд окръжен съд е прекратено поради неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на констатирани нередовности на подадената от М. К. К. искова молба с вх.№3516/06.12.2016г. и
ВРЪЩА делото на Ямболския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№3516/2016г. по подадената от М. К. К. искова молба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: