2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
гр.С., 31.01.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1316 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 17.07.2009г. по гр.д.№ 604 / 2008г., с което ГС- С. е уважил предявения от Р. Б. иск срещу [фирма], с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и е отхвърлил иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма] поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото –основания за допускане на касационното обжалване съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответникът Р. Б. Т. не взема становище по жалбата и допустимостта.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, е уважил предявения от Р. Б. иск срещу [фирма], с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и е отхвърлил иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ. Съдът е приел, че между страните е сключен трудов договор от 16.11.2006г. за длъжността “техник компютърни системи”. Установено о по делото , че с молба от 12.01.2007г. ответникът е поискал да бъде освободен от заеманата длъжност, считано от 12.01.2007г. и със заповед от 12.01.2007г., оформена при отказ, трудовия договор е прекратен на основание чл.325, т.1 КТ. Изложени са съображения за това, че в случая няма съвпадане на насрещните воли на страните, тъй като молбата на ищеца следва да се счете за предизвестие по чл.326, ал.2 КТ. По тези съображения съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно. Не е било предявен иск за възстановяване на работа, а по отношение на обезщетението за принудителна безработица съдът е приел, че не е доказан и като необжалвано в тази му част решението е влязло в сила.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят-работодател, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е даден отговор на материалноправния въпрос за това, кога следва да се приеме наличие на “ взаимно съгласие” на страните за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325 , ал.1, т.1 КТ, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото Позовава се на решение от 19.01.2009г. по гр.д.№704/2005г. на ВКС и решение от 04.10.2002г. по гр.д.№1574/2001г. на ВКС.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че съдът в решението си е дал отговор на поставени в изложението правен въпрос именно в съответствие със трайната практика на ВКС, намерила израз и в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – решение от 13.05.2010г. по гр.д.№1109/2009г. на ВКС и решение от19.05.2010г. по гр.д.№706/2009г. на ВКС, в които е прието че трудовото правоотношение може да бъде прекратено само ако и доколкото и двете страни по него са изразили волята си за това, като волеизявленията трябва да бъдат направени в писмена форма и взаимното съгласие следва да се счита постигнато в момента, в който съвпаднат двете волеизявления за прекратяване на трудовия договор, а волеизявленията и на двете страни следва да имат едно и също съдържание.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разрешения от въззивния съд правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като е налице безпротиворечива практика по този въпрос, която не е неправилна и неследва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК на решение от 17.07.2009г. по гр.д.№ 604 / 2008г. на С. ГС по жалба на [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: