О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 125
София, 07.06.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 1775/ 2016 година
и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр. последно ГПК .
Мюсюлманско изповедание [населено място] , представлявано от Главния мюфтия М. А. Х. и Мюсюлманското настоятелство [населено място], общ. З. представлявано от С. Б. Х. чрез процесуалния представител адв.Ф. Е. АК- С. обжалват и искат да се отмени Определение No 46 от 01.03.2016 год. гр..д. Nо 4762 / 2015 год. на ВКС, ГК- I г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. No 2765/ 30.06.2015 год. на Мюсюлманско изповедание [населено място] , представлявано от Главния мюфтия М. А. Х. и Мюсюлманското настоятелство [населено място], общ. З. представлявано от С. Б. Х. чрез процесуалния им представител адв.Ф. Е. АК- С. срещу въззивно Решение No 259 от 23.05.2015 година по гр.д. No 89/2015 година на ОС-Смолян, с което е прието за установено , че ищците-физически лица М. и Х. Т. и [фирма]-С. са собственици, на основание придобивна давност на недвижим имот – а именно ИМОТ пл. No 532 в кв. 46 по плана на [населено място] , за който имот е отреден парцел II-532.
С частна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, поради неточно приложение на чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.50/2015 година/ във вр. с чл. 55 б.“б“ ГПК / отм./ във вр. с неточно интерпретиране на данните по делото.Иска се неговата отмяна.
В срока за отговор по чл. 276 ал.1 ГПК е постъпило становище от процесуалните представители на ответниците адв. С.Т.- САК и адв. В.В. АК-П. , с което се поддържа , че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Акцентира се , че инцидентният установителен иск е заявен като такъв на дата 17.10.2007 година по гр.д. No 45/2007 год. на РС-Златоград, а обстоятелството , че по разпореждане на съда е отделен и образуваното ново гр.д.No 102/2011 година с определениe от 27.01.2007 година , не променя момента на надлежното предявяване и висящност на спора по този иск респ. приложение на разпоредбите на чл. 280 ал.2 ГПК, в редакцията до изм. ДВ. бр.50/2015 година във вр. с чл. 55 б.“б“ ГПК/ отм./ за определяне цената на иска.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия,след преценка на наведените от страните доводи и на основание закона , намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество същата е неоснователна .
С обжалваното определение, тричленен състав на ВКС в рамките на проверка за допустимост на касационното производство , образувано по касационна жалба на Мюсюлманско изповедание [населено място] , представлявано от Главния мюфтия М. А. Х. и Мюсюлманското настоятелство [населено място], общ. З. представлявано от С. Б. Х. чрез процесуалния представител адв. Ф. Е. АК- С. , е оставил без разглеждане касационна жалба вх. No 2765 от 30.06.2015 година срещу въззивно Решение No 259 от 23.05.2015 година по гр.д. No 89/2015 година на ОС-Смолян, с което е прието за установено на основание чл. 118 ГПК/ отм./във вр. с чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ , че ищците – физически лица М. и Х. Т. и фирма [фирма]-С. са собственици, на основание придобивна давност на недвижим имот – а именно ИМОТ пл. No 532 в кв. 46 по плана на [населено място] , за който имот е отреден парцел II-532 и е прекратил касационното производство.
За да постанови съдебния акт , касационният съд е касационната жалба е процесуално недопустима защото 1./ че касационните жалби, постъпили в канцеларията на съответния администриращ съд преди изменението на ГПК , прието с ДВ. бр.50 от 3.07.2015 год. , в сила от 07. 07. 2015 год. , съгласно параграф 14 на ПЗР на ЗИДГПК , подлежат на разглеждане по съществуващия до изменението процесуален ред – т.е. допустимостта на касационното обжалване на въззивните решения зависи от цената на иска , тъй като , съгласно разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК , „не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска под 5000 лв.“ и а по делото тази цена е 1 450 лв. „ и 2./ че цената на конкретния вещния иск за собственост , заявен по реда на чл. 118 ГПК / отм./ се определя от правилото на чл. 55 б.“б“ ГПК , тъй като този иск е предявен на дата 17.10.2007 година по висящото гр.д. No 45/2007 год. на РС-Златоград и без значение е датата , на която новото / отделено/ дело е образувано като самостоятелно дело.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно.
Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция , приета с изменението с ДВ. бр. 100/2010 год. и преди изменението с ДВ. бр.59/2015 година във вр. с параграф 14 от ЗПР на ЗИДГПК/ ДВ. бр.50/2015 год./ , е приложена според точния смисъл на закона .
Законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото е приложена и разпоредбата на чл. 55 б,.“б“ ГПК / отм./ , въз основа на която цената на иска е приета за сумата 1 450 лв.
Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК, независимо приложимата по конкретното дело от редакция, е формулирана императивно и сочи , че не подлежат на касационно обжалване въззивни решения с цена на иска под определения, според съответната редакция на текста, паричен размер. При цена на иска за собственост под минималния праг , обуславящ допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280 ал.2 ГПК в посочената редакция на текста , подадената срещу въззивното решение касационна жалба се явява процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане , а образуваното касационно производство следва да бъде прекратено.
За да определи приложимата редакция на процесуалния закон, обуславящ допустимостта на касационното производство като редовен, макар и факултативен способ на инстанционен провораздавателен контрол, с обжалваното определение , съставът на ВКС в съобразил датата на подаване на касационната жалба – т.е. входящия номер и дата на съда , чрез който е подадена жалбата.в конкретния случай , съгласно щемпела на ОС-Смолян , касационната жалба на Мюсюлманско изповедание [населено място], представлявано от Главния мюфтия М. А. Х. и Мюсюлманското настоятелство [населено място], общ. З. представлявано от С. Б. Х. има вх. No 2765 от 30.06.2015 година. След като не може да има спор , че касационната жалба е подадена преди публикуване на изменението на чл. 280 ал.2 ГПК с ДВ. бр.50/2015 година , то съгласно правилото на § 14 от ПЗР на ЗИД ГПК, обнародван в ДВ, бр. 50 от 03.07.2015г, подадените преди влизането в сила на този закон касационни жалби се разглеждат по досегашните условия и ред. Законът е влязъл в сила три дни след обнародването му в ДВ, съгласно чл. 5 ал.5 от Конституцията на Република България т.е. касационната жалба е подадена преди законът да влезе в сила и по отношение на даденото с новия закон по-широко поле на приложение допустимостта на касационното обжалване – в т.ч. на всички вещни искове, независимо от цената на спорното вещно право, новите правила са неприложими . Ето защо касационният съд , чието определение се обжалва, правилно е приложил правило на отменения чл. 280 ал.2 ГПК / в редакция ДВ. бр. 100 от 21.12.2010 година/ съобразявайки изискването за минимален праг от 5000 лв. по граждански дела.
Правилно е определена и цената на иска по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ , заявен по реда на чл. 118 ГПК/ отм./, но неприет от съда като инцидентен установителен иск в рамките на висящия спор по гр.д.No 45 / 2007 година на РС-Златоград с дата на предявяване 17.10.2007 година.
При тези данни правилно с обжалваното определение е прието , че материалният интерес, обусловен от цената на заявения към 17.10.2007 година положителен установителен иск за собственост на недвижим имот – ИМОТ пл. No 532 в кв. 46 по плана на [населено място] , за който имот е отреден парцел II-532, е под минималния праг по чл. 280 ал.2 ГПК от 5000 лв.. Това безспорно е така след като цената на иска към завеждане на делото, изчислена по правилата на действащата към този момент разпоредба на чл. 55 ал.1 б.”б” ГПК / отм./, съставлява паричен еквивалент на ? от данъчната оценка – т.е. ? от 5800 лв. равняваща се на 1 450 лв.
Предвид неоснователността на релевираните доводи с частната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените и на основание чл. 278 ГПК , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение No 46 от 01.03.2016 год. гр..д. Nо 4762 / 2015 год. на ВКС, ГК- I г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх.No2765/30.06.2015 год.на Мюсюлманско изповедание [населено място] , представлявано от Главния мюфтия М. А. Х. и Мюсюлманското настоятелство [населено място],общ. З. представлявано от С. Б. Х. чрез процесуалния им представител адв. Ф. Е. АК- С. срещу въззивно Решение No 259 от 23.05. 2015 година по гр.д. No 89/2015 година на ОС-Смолян, с което е прието за установено , че ищците-физически лица М. и Х. Т. и [фирма]-С. са собственици, на основание придобивна давност на недвижим имот – а именно ИМОТ пл. No 532 в кв. 46 по плана на [населено място] , за който имот е отреден парцел II-532.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: