О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
гр. София, 03.02. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1275 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Й. Я. срещу решение № 88/03.06.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 587/2010 г. на Варненския апелативен съд. С него е отменено решение № 281/05.03.2010 г. по гр. дело № 1852/2008 г. на Варненския окръжен съд и вместо него, на основание чл. 69, чл. 70 и чл. 59 от СК, по иска на Д. Г. Н. срещу касатора, е постановено следното: признато е за установено, че жалбоподателят е баща на малолетното дете Б. Д. Н., родено от ищцата; детето да носи имената на касатора – негов биологичен баща, а именно – Б. Р. Я.; да се извършат съответните поправки в акта за раждане на детето; предоставено е упражняването на родителските права на ищцата; опреден е режим на лични отношения на детето с касатора; осъден е последният да заплаща на детето, чрез ищцата, месечна издръжка в размер 100 лв., както и да заплати по сметка на съда държавна такса и разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 2 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Д. Г. Н. поддържа становище за неоснователност на жалбата.
За да уважи предявения по делото иск с правно основание чл. 69 от СК, въззивният съд е приел, че не се спори между страните по делото, че по време на вероятния период на зачеването на детето страните са поддържали интимни контакти, както и че приетата по делото съдебно-медицинска Д.-експертиза категорично сочи, че касаторът е биологичен баща на детето – с крайна вероятност за това 99.99180 %.
Писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК съдържа сравнително ясна формулировка на следния процесуалноправен въпроса, а именно: приетото по делото заключение на съдебно-медицинската Д.-експертиза, с която ответникът не се изключва като вероятен баща на роденото от ищцата дете, представлява ли “абсолютно основание” за уважаване на иска по чл. 69 от СК, като се има предвид, че тази крайна вероятност е изчислена при 50 % предварителна вероятност за бащинство, съгласно самата експертиза. Като допълнително основание за касационното обжалване, касаторът сочи това по т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд разрешил този процесуалноправен въпрос в противоречие с установената практика на съдилищата и конкретно – с представеното (в препис) от жалбоподателя, решение № 109/23.10.2003 г. по гр. дело № 335/2001 г. на Бургаския окръжен съд (БОС). В тази връзка в изложението се поддържа и че изводът на въззивния съд за липса на спор по делото, че по време на вероятния период на зачеването на детето страните са поддържали интимни контакти, е правилен, но това не изключва възможността ищцата да е поддържала връзка с друг мъж, поради което изводите на съда за основателност на иска били изградени само и единствено на експертизата.
Видно от изричното отбелязване в представения от касатор препис от решение № 109/23.10.2003 г. по гр. дело № 335/2001 г. на БОС, същото не е влязло в сила, а е отменено с решение № 24/28.04.2004 г. по гр. дело № 162/2003 г. на Бургаския апелативен съд, като последното е потвърдено с решение № 1014/29.12.2004 г. по гр. дело № 690/2004 г. на ВКС. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 3 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК, по същия правен въпрос. С оглед на това, и в случая посоченото и представено (в препис) от касатора, отменено и невлязло в сила първоинстанционно решение, не може да обуслови извод за наличие на соченото от жалбоподателя допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Отделно от горното, в случая, както беше посочено, въззивният съд е уважил предявения иск с правно основание чл. 69 от СК, не само въз основа на категоричната съдебно-медицинска Д.-експертиза по делото, чието заключение е, че касаторът е биологичен баща на детето с крайна вероятност за това 99.99180 %, а и предвид безспорното между страните обстоятелство по делото, че по време на вероятния период на зачеването на детето страните са поддържали интимни контакти. Касаторът изрично сочи в изложението си, че последното е вярно, с което сам изпада в противоречие с постановката на формулирания от него процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В изложението на касатора е преповторено и доразвито оплакването, съдържащо се и в касационната му жалба, за допуснато по делото съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид отказа на процесуалния му представител от пълномощия по делото, невъзможност на касатора да научи своевременно за този факт и неназначаването на негов особен представител. Както беше посочено, това представлява, надлежно наведено от жалбоподателя, касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 2 от ГПК. Във връзка с него, обаче, касаторът не е формулирал правен въпрос, т.е. не е изложил общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а ВКС не е задължен, и е недопустимо да го извежда от съдържанието на изложението или на жалбата (в този смисъл – т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Предвид гореизложеното, в случая не е налице основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 88/03.06.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 587/2010 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.