О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София 11.11.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември , две хиляди и осма година в състав:
Председател : ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове : НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3400/2008 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. К. А. срещу решение № 402от 19.03.2008г по гр.дело № 3041/2007г. на Пловдивски окръжен съд ,допълнено с решение №820от 27.05.2008г по реда на чл. 193 от ГПК(отм) с което е оставено в сила решение № 215 от 16.07.2007г по бр.д. № 1331/2006г на ПРС относно,. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 и съображението е относно определения ежемесечен режим на лични контакти между единия родител и детето след постановен развод . Довод за значението , което случая ще има за развитието на правото в областта на семейно- правните отношения е почерпан от твърдението ,че практиката на съдилищата по този въпрос е много стара и не е променяна повече от 30 години . Неточно е приложен закона ,тъй като възможността за контакт с бащата не е гарантирана поради неотчитане на правата на платен годишен отпуск на двамата родители и поради това ,че възходящите на касатора живеят в гр. С., което ще затруднява контактите Изложени са и оплаквания , които нямат отношение към обстоятелствата по чл. 280 ал.1 от ГПК
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата е аргументирана с конкретна за случая фактическа , но не и правна необходимост , свързана с прилагането на институтите по чл. 106 от СК . Освен това не може да бъде възприет доводът ,че от полза на развитието на правото ще е да се укаже на съдилищата вместо интересите на детето , при определяне режима на лични контакти да съобразяват приоритетно удобното за родителя време или място, местожителството на възходящите му или други родственици. Твърдението , че поради различната продължителност на платения годишен отпуск на двамата родители правото на контакт с бащата може да се окаже злепоставено,не е подкрепено с никакви доводи , а също и изтъкнатото обстоятелство ,че възходящи родственици на А. живеели в гр. С.. Както е приел още Върховния съд в задължителната си тълкувателна практика, съобразена от въззивния съд, режимът на лични контакти , осъществяван от единия родител с дете, което не е предоставено на него за отглеждане , е материално- правен въпрос ,който следва да разглежда за всеки отделен случай. Въззивният съд е съобразил именно задължението си да прецени всички обстоятелства, а не само едно или няколко от тях , преценил е тези обстоятелства с оглед интереса на детето , с което е приложил закона точно .
Ето защо не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и поддържаният от касатора довод за относимост на случая към въпрос от съществено значение за развитието на правото не следва да бъде възприет . Съображенията , свързани с нарушаване на правото да поиска отвод на съдия,по привременните мерки и по истинността на приети доказателства съставляват касационни оплаквания по процесуалните действия на съда и могат да бъдат предмет на разглеждане по същество единствено в случай ,че касационното обжалване се явява допустимо .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 402 от 19.03.2008г по гр.дело № 3041/2007г. на Пловдивски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .