О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София, 19.02.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4766/2008 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на «София-БТ» АД, гр. С., срещу въззивно решение от 27.06.2008г. по гр.дело № 3989/2007 г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставя се материалноправен въпрос за изясняване критериите за индивидуализация на дисциплинарните наказания, предвидени в чл.189, ал.1 КТ, който е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. При реализиране на дисциплинарната отговорност страните не са в отношение на равнопоставеност. На работодателя е предоставена възможност за преценка, кое от изброените в чл.188 КТ дисциплинарни наказания да наложи като известно ограничение при определянето им въвежда чл.189, ал.1 КТ.
От «С. – БТ» АД е постъпила и частна жалба срещу определение на СГС от 21.07.2008г. по гр.д. № 3989/2007г., с което е налице произнасяне по разноските като е присъдено възнаграждение в размер на 200 лева за адвокат. Сочи се, че с атакуваното определение е решен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото, а именно въззивният съд се е произнесъл за първи път по разноските и то преди влизане в сила на въззивното решение. Такова определение е допустимо само в случаите на влязло в сила съдебно решение.
Ответникът по касационната жалба М. Г. Г. не изразява становище в срока по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 31.10.2007г. на СРС, по гр.д. № 14749/2007г., с което по иск по чл.357 КТ е отменена заповед №137 от 28.05.2007г. на изпълнителния директор на «София-БТ» АД, с която на М. Г. Г. – машинист цигарено-опаковъчна техника, е наложено дисциплинарно наказание «предупреждение за уволнение». Въззивният съд е приел, че на ищцата е наложено дисциплинарното наказание «предупреждение за уволнение» за това, че на 11.05.2007г. е констатирано наличие на нередовни пачки цигари с изместена изрезка на полипропилена на кутиите «Средец white” в готовата продукция. Въззивният съд е приел, че нарушението е незначително по своята тежест и последици. Това е първото констатирано дисциплинарно нарушение на ищцата. Работодателят не е съобразил критериите по чл.189, ал.1 КТ и е наложил направо второто по тежест наказание предупреждение за уволнение.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът не е развил релевантни доводи развити в тази насока. Поставеният от касатора като съществен материалноправен въпрос – изясняване критериите за индивидуализация на дисциплинарните наказания не попада в хипотезата на цитираната норма, обосноваващи допускане на касационно обжалване, защото критериите са дадени в разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ. Съобразно последната при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,както и поведението на работника. Относно отчитането на тези критерии,обуславящо законността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е налице последователна и непротиворечива съдебна практика, вкл. и на ВКС – Р№919/03.10.2008г. по гр.д. №392, ІІІ г.о.; № 72/28.02.2007г., ІІІ г.о. Конкретните обстоятелства по съответния казус са фактически въпрос с оглед провежданото от страната главно доказване на твърдените от нея релевантни факти. Ето защо не може да се приеме че са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество с оглед еднообразното тълкуване на закона, насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика или преодоляване на неправилната практика,респ. към такова тълкуване на закона, при което да се стигне до усъвършенстване на правоприлагането. С оглед изложеното не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По отношение на частната жалба. Неоснователни са доводите в нея за допустимост на определение за разноските само след като е налице влязло в сила съдебно решение. Определението е постановено след постановяване на въззивното решение по молба на страната в срока по чл.192, ал.4 ГПК /отм./, чийто краен, а не начален момент, е изтичането на два месеца от влизане в сила на решението. Ето защо обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване на посоченото в частната жалба основание.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.06.2008г. и на определение от 21.07.2008г. по гр.дело № 3989/2007 г. на Софийския градски съд по жалби на «София-БТ» АД, гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.