О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София, 19.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 422/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. “ Н. М. ” – гр. Д. и касационна жалба на “В”ООД- гр. С. срещу решение №8 от 08.04.2008г. по т.д.96/07г. на Силистренски окръжен съд, с което е отменено частично решение №148 от 16.05.2007г. по гр.д. 149/2007г. на Силистренски районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на “ В. ”О“ Н. М. ” – гр. Д. не дължи сума над 5590.58 до 7941.82, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.02.2996г. по запис на заповед от 06.01.2006г. за сумата 8670лв. и по същество e призната недължимост на сумата 5590, 58лв., като е оставено в сила решението на първостепенния съд в останалата част, аналогично решение е постановено и в частта относно обезсилването на издадения изпълнителен лист.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, отчита наличието на очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното решение, но тъй като производството е по реда на чл.288 ГПК и страните не са сочили изричен довод в касационните си жалби, то се дължи произнасяне по допустимостта на касационното обжалване, след което по почин на съда или страните може да бъде проведено производство по чл. 247 ГПК. Този извод произтича от характера на производството по чл.288 ГПК, в което се извършва преценка единствено за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, т.е. разглежда се произнасянето на съда по съществен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
По касационната жалба на Н. И. М. , действуващ като едноличен търговец с фирма “Н” – гр. Д.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е посочено, че Силистренски окръжен съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които били решени в противоречие с практиката на ВКС. Това общо разбиране е подкрепено с довод, че била налице константна практика на ВС и ВКС във връзка със задължението на съдилищата да полагат необходимите усилия за използване на специални знания за изясняване на съответните спорове чрез назначаване на експертиза, служебно. В тази връзка е посочено ТРОСГК № 1 /2000г. и №1 /2001г. на ВКС, ППВС №1/53г. Цитирани са и мотиви на решение №932-91- 1 /сб. стр.87/, съгласно което съдът не следвало да възприема безкритично всяко заключение на вещите лица, а да го обсъди с останалия доказателствен материал, като е направен извод, че след като страната оспорила заключението на вещото лице, то съдът следвало да предприеме действия за да бъде изготвено пълно и обективно заключение. В същия смисъл са цитирани и р. №510-78-ІІ и р. 712-04-І / бюл. на ВКС, бр.9, с.39/. Касаторът е развил и своето общо теоретично разбиране за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е сочил конкретни доводи които да обосноват наличието му в конкретния случай.
Касаторът не е формулирал съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който счита, че е решен в една от посочените хипотези по т.1, 2 на текста. Дефинитивно, това изискване, свързано с твърдяните хипотези на т.1, 2, означава съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, да се е отклонил от установената константна практика на ВКС, респективно ВС и неговото разрешение да е в противоречие с възприетото по сочените Тълкувателни решения, Постановление на пленума, респективно сочените съдебни актове на ВКС. Следователно, не съставляват довод за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК развитите доводи за правната същност на експертизата като доказателство по спора, формата и съдържанието на съдебните актове / ППВС 1/53г./, тъй като и в разглеждания случай съдът е изслушал експертно заключение, което е ценил съобразно доказателствения материал по делото, а и неговия съдебен акт е съобразен по форма и съдържание с процесуалните изисквания за допустимост и валидност на съдебното решение. Освен това, общо установените задължения за обсъждане на всички доказателства по спора в това число и експертните заключения са насочени към попълване на делото с доказателства и установяване на фактите по спора и поради това, твърдението за тяхното нарушаване се отнася към доводите за незаконосъобразност на съдебния акт – т.е. тези визирани в чл.281 ГПК, но нямат относимост към приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Не обосновават приложно поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и общите разсъждения върху посоченото основание, както и съображенията изложени за систематичното място на това основание в ГПК. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по определен, конкретно посочен, съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед тази дефинитивност не е налице обосноваване на соченото основание.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По касационната жалба на “В” ООД- гр. С.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
В своето изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поддържал, че акта на въззивната инстанция е постановен при противоречива практика и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, което било предпоставка за допускане на касационно обжалване. Страната е сочила решение №1221/30.11.2000г. по гр.д. 1305/2000г. на ВКС на РБ, с което било прието, че съдът е “длъжен да разгледа и каузалните правоотношения между страните”. В тази връзка е направен извод, че въззивният съд, ако достатъчно задълбочено и съобразно доказателства бил обсъдил този въпрос, то би стигнал до поддържания от жалбоподателя довод, че в случая се касаело за гаранция, която бил поел издателя на ценната книга, в полза на дружеството, относно изпълнение на другите си задължения – заплащане стойността на получените стоки до края на търговските отношения между страните.
Касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, не само с оглед общо поддържаните оплаквания, при липса на конкретно формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, но и поради това, че не е налице и твърдяното противоречие между мотивите на въззивния съд и приетото по приложеното решение на ВКС. Съставът на Силистренски окръжен съд е постановил обжалваното решение именно след отчитане и обсъждане на каузалните отношения между страните, по което е изложил и мотиви, съобразно установеното по спора. Следователно, не е налице различие между разглежданите съдебни актове, тъй като и с приложеното решение на ВКС е прието, че съдът следва да разгледа по иска по чл.254ГПК /отм./ и каузалните отношения между страните. Оплакването за неправилност на приетото в тази насока от въззивния съд, съставлява довод за нарушение на материалния закон и поради това е относимо към неправилността на съдебното решение, но не обосновава приложно поле по чл.280, ал.1 ,т.2 ГПК. Страната не е изложила никакви доводи свързани с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като възпроизвеждането на законовия текст не обуславя приложно поле на нормата.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №8 от 08.04.2008г. по т.д.96/07г. на Силистренски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: